Безстрашието, с което колегите ѝ излагаха на показ душите си и преследваха мечтите си, въпреки че постоянно биваха отхвърляни, събуждаше у Нели част от същността ѝ, която бе изключила през последната си година като студентка във Флорида. В това отношение приличаха на деца, даваше си сметка Нели – притежаваха неувяхващ оптимизъм. Чувство, че светът и неговите възможности са открити за тях.
– Но аз работя като сервитьорка само три вечери в седмицата – посочила бе на Ричард.
– Това означава три вечери, в които не можеш да бъдеш с мен – контрира я той.
Тя леко повдигна вежда.
– О, и значи ли това, че ти ще престанеш да пътуваш толкова много?
Бяха се отпуснали на канапето в апартамента му. Поръчали си бяха храна за вкъщи – суши за Ричард и темпура за нея – и тъкмо бяха изгледали „Гражданинът Кейн“, защото това беше неговият любим филм и Ричард се шегуваше, че не би могъл да се ожени за нея, ако не го е гледала.
– Достатъчно зле е, че не обичаш сурова риба – подкачи я.
Краката ѝ бяха опънати върху неговите и той леко масажираше лявото ѝ стъпало.
– Не е нужно повече да имаш грижи за пари – каза ѝ Ричард. – Всичко, което притежавам, вече е твое.
– Престани да бъдеш толкова великолепен – въздъхна Нели. Наведе се и леко докосна с устни неговите, а когато той се опита да задълбочи целувката, тя се отдръпна.
– Но на мен ми харесва – промълви тя.
– Кое ти харесва? – попита Ричард, като вече обхождаше с длани целия ѝ крак.
Не ѝ убегна как изражението му стана напрегнато, а сините му очи потъмняха както винаги, когато искаше секс.
– Моята работа – отвърна Нели.
– Любима – заговори той и ръката му застина. – Просто се тревожа как си на крак по цял ден, а вечер трябва да търчиш, за да поднасяш питиета на разни простаци. Не предпочиташ ли да ме придружаваш при някои от пътуванията ми? Можеше например да вечеряш с мен и Морийн миналата седмица, когато бях в Бостън.
Морийн беше седем години по-голямата сестра на Ричард; двамата открай време бяха много близки. След като бе изгубил родителите си като тийнейджър, беше се пренесъл при нея до завършването на гимназия. Сега Морийн живееше в Кеймбридж, където бе преподавател в университета по социални науки за жените.
– Гори от нетърпение да се запознае с теб – осведоми я Ричард. – Много беше разочарована, когато ѝ казах, че не можеш да дойдеш.
– На драго сърце бих пътувала с теб – увери го с ведър тон Нели. – Но на кого ще оставя питомците си?
– Добре, добре – отвърна Ричард. – Поне си помисли да се запишеш на вечерни курсове по рисуване, вместо да се бъхтиш като келнерка. Преди известно време спомена, че ти се иска да го направиш.
Нели се поколеба. Тук въпросът не беше дали тя иска, или не иска да посещава курсове по рисуване.
– Харесва ми да работя в „Гибсънс“ – повтори. – А и бездруго няма да остана там още дълго...
Известно време мълчаха. Ричард имаше вид, сякаш се кани да каже нещо, но вместо това събу единия от късите ѝ бели чорапи и го развя във въздуха.
– Предавам се – обяви, а после я погъделичка по стъпалото.
Тя изписка, а той прикова ръцете над главата ѝ и прехвърли гъделичкането под мишниците ѝ.
– Моля ти се, недей – избъбри тя задъхана.
– Какво недей? – шеговито попита той, без да престане.
– Сериозно, Ричард, спри!
Тя се опита да му се измъкне, но той я беше затиснал.
– Май открих слабото ти място – подхвърли.
Тя имаше чувството, че не може да вкара кислород в дробовете си. Силното му тяло я покриваше, а дистанционното се забиваше в гърба ѝ. Накрая успя да освободи ръцете си и го отблъсна много по-силно, отколкото когато той се бе опитал да продължи целувката им.
След като успя да си поеме дъх, отсече:
– Мразя да ме гъделичкат.
Тонът ѝ бе по-рязък, отколкото бе възнамерявала. Той я погледна внимателно.
– Прощавай, любима – каза ѝ.
Тя оправи блузата си и се обърна към него. Съзнаваше, че реакцията ѝ бе преувеличена. Ричард просто беше в игриво настроение, само че усещането да бъде в плен породи у нея паника. Същото чувство изпитваше в претъпкан асансьор или в подземен тунел. Ричард обикновено проявяваше усет за тези неща, но не можеше да очаква от него винаги да чете мислите ѝ.
Прекарали бяха толкова приятна вечер. Храната. Филмът. А и той само се опитваше да прояви загриженост и щедрост. Прищя ѝ се да върне лековатата атмосфера.