С Ричард искахме деца. Поне дузина, шегуваше се той, но се бяхме споразумели за три. Престанах да ходя на работа. Камериерка идваше за основно почистване веднъж седмично. Единственото ми задължение беше да забременея.
Отначало се тревожех що за майка ще бъда след подсъзнателните уроци, които бях възприела от своята собствена. Понякога се връщах у дома след училище и заварвах майка ми да изчопля с клечка за зъби трохи от цепнатините на столовете ни в трапезарията. Друг път пощата лежеше разпиляна по пода под процепа на външната врата и умивалникът преливаше от мръсни чинии. Още в ранна възраст се научих да не чукам на вратата на спалнята на мама, когато тя имаше някой от дните си на непоносимост към светлина. Тъй като се случваше майка ми да забрави да ме вземе след уроци по рисуване или гостуване у приятелка за игра, усъвършенствах се да измислям извинения за нея и да предлагам да повикат баща ми.
Още в трети клас започнах сама да си опаковам обяда за училище. Виждах как другите деца гребат с лъжици от термоси, пълни с домашно приготвена супа, или от специални, пазещи топлината съдчета, паста във форма на звездички – някои родители дори добавяха шеговити или любвеобилни послания, – докато аз се опитвах набързо да излапам сандвича си, преди някой да е забелязал колко разръфан е хлябът, защото бях мазала фъстъченото масло върху него още студено.
Но с изтичането на месеците плахостта ми бе изместена от копнеж. Бях станала майка на самата себе си; със сигурност можех да се грижа за дете. Докато лежах нощем редом с Ричард, фантазирах си как ще чета книжки от доктор Сюс на малко момченце с дълги мигли, как ще потраквам миниатюрно сервизче за чай с дъщеричка, наследила неговата кривната усмивка.
Седях неподвижна и изтръпнала, докато на теста за бременност се появи една-единствена синя чертичка, отчетлива като резка от нож. Ричард беше в спалнята тази сутрин, вадеше от калъфа от химическото чистене един от тъмносивите си вълнени костюми. Чакаше ме да се покажа. Знаех, че е прочел отговора в очите ми и че ще видя ехото на разочарованието в неговите. Щеше да протегне ръце и да пошепне: „Няма нищо, мила. Аз те обичам“.
Но с този отрицателен тест – шестия пореден – времето ми официално изтичаше. Бяхме се разбрали, ако не се случи до шест месеца, Ричард да отиде да се изследва. Моят гинеколог ми обясни, че процедурата по спермограмата не е инвазивна. Ричард просто щеше да разгръща списание „Плейбой“ и да бръкне в гащите си. Той се пошегува, че има добър тренинг от тийнейджърските си години. Знаех, че се опитва да ме успокои. Ако при Ричард нямаше проблем – а аз бях сигурна, че нямаше, – щеше да дойде моят ред.
– Мила? – Ричард чукаше по вратата на банята.
Изправих се и пригладих бледорозовата си нощница без ръкави. Отворих врата с мокро лице.
– Съжалявам – промълвих, стиснала теста за бременност зад гърба си, сякаш бе нещо срамно, което трябваше да скрия.
Той ме прегърна също тъй силно, както винаги, и изрече всички точни думи, но аз усетих недоловимата промяна на енергията помежду ни. Спомних си как веднъж се разхождахме в близкия парк скоро след като се бяхме оженили, и видяхме баща да играе на топка със седем-осем-годишния си син. И двамата бяха с еднакви бейзболни каскетчета на „Янкис“. Ричард се спря и ги загледа.
– Нямам търпение да правя това с моя син – каза тогава. – Дано е по-умел в хвърлянето от мен.
Засмях се, усещах гърдите си мъничко болезнени. Случваше ми се преди цикъл, но беше също така знак за бременност, така бях чела. Вече вземах нужните витамини. Сутрин си правех дълги разходки, купих си диск с йога за начинаещи. Престанах да ям непастьоризирани сирена и да пия повече от чаша вино на вечеря. Изпълнявах всичко, което експертите препоръчваха.
Но нищо не помогна.
– Просто трябва да продължаваме да се опитваме – казваше Ричард в началото, когато все още бяхме оптимистично настроени. – Звучи като приятно задължение, нали?
Хвърлих шестия поред тест за бременност в кошчето в банята и го затрупах с тоалетна хартия, та да не ми се налага да го виждам повече.
– Мислех си нещо – каза Ричард. Дръпна се от мен и отиде да се погледне в огледалото над тоалетката, като връзваше вратовръзката си. На леглото зад него имаше отворен куфар. Ричард често пътуваше, но обикновено за кратко, отсъстваше само за по една-две нощи. Внезапно отгатнах какво щеше да каже: щеше да ме покани да го придружа. Усетих как мракът започва да се привдига при перспективата да избягам от красивия ни празен дом в очарователния ни квартал, където нямах никакви приятели. Нужно ми бе да се отдалеча от мястото на поредния си провал.