Само че Ричард каза:
– Може би е нужно напълно да спреш алкохола.
Бременната жена се отдалечава от мен и аз примигвам усилено, за да си върна ориентацията. Гледам я как се отправя към релсите, чувам тътена на приближаващ влак. Колелетата изскърцват на спиране и вратите се отварят с морна въздишка. Изчаквам, докато множеството потъне вътре, после пристъпвам напред с известно притеснение.
Прекрачвам през прага и чувам предупредителния сигнал, че вратите се затварят.
– Извинете – казвам на човека пред мен, но той не помръдва. Главата му се поклаща ритмично с музиката, гърмяща от слушалките му; усещам вибрациите на басите. Вратите се затварят, но влакът остава неподвижен. Толкова е горещо, че панталоните са се залепили за краката ми.
– Седнете, моля – предлага някой. Възрастен мъж отстъпва мястото си на бременната жена. Тя му се усмихва признателно. Носи карирана рокля – проста и евтина на вид, наедрелите ѝ гърди опъват тънкия плат, когато тя вдига ръце, за да прибере косата от тила си, и започва да си вее с длан. Кожата ѝ е зачервена, покрита със ситни капчици пот; тя цялата сияе.
Няма начин новата възлюбена на Ричард да е бременна, нали?
Не мисля, че е възможно, но внезапно си представям Ричард, застанал зад нея и обхванал с ръце издутия ѝ корем.
Дишането ми става забързано и плитко. Мъж по бял потник с жълтеникави от пот петна под мишниците се държи за релсата над главата ми. Отвръщам глава, но все така усещам острата му миризма.
Вагонът се разклаща и аз полягвам върху жена, която чете „Таймс“. Тя дори не вдига поглед от вестника си. Пет спирки, казвам си. Десет минути, най-много петнайсет.
Влакът трака сърдито по релсите, фучи през тъмния тунел. Усещам тяло да се притиска до моето. Твърде близо е; всички са твърде близо. Потната ми ръка се изплъзва от релсата и краката ми омекват. Сривам се до вратите с глава, сведена към коленете.
– Добре ли сте? – пита ме някой.
Мъжът с потника прикляка до мен.
– Прилоша ми – изпъшквам.
Поклащам се в ритъма на движението на влака: едно, две... десет... двайсет...
– Кондуктор! – извиква жена.
– Хей, има ли лекар наблизо?
Петдесет... шейсет и четири...
Влакът спира, когато отброявам сто и осемнайсет, и усещам ръце през кръста си, които ми помагат да се изправя. Почти съм изнесена през вратите на твърдата повърхност на перона. На десетина метра има пейка и някой ме повежда към нея.
– Искате ли да се обадя на някого? – пита ме глас.
– Не – отвръщам. – Имам грип... просто трябва да стигна до вкъщи...
Седя там, докато отново мога да дишам.
После изминавам четиринайсетте пресечки до дома, като изброявам на глас всичките 938 крачки, докато най-сетне се стоварвам в леглото.
Глава 7
Нели закъсняваше. Отново.
Напоследък постоянно имаше чувството за изоставане, омаломощена от безпощадното си безсъние, изнервена от допълнителните кафета, които пиеше, за да го компенсира. Като че винаги ѝ се налагаше да смества по един ангажимент в повече. Ето например този следобед: Ричард бе предложил отново да отидат до новата им къща веднага след като приключеха часовете ѝ в забавачката, за да се срещнат със строителя, изграждащ патио пред английския двор.
– Можеш да избереш ти цвета на камъните – каза ѝ Ричард.
– Нима ги има в друг нюанс освен сиво? – попита тя. Той се засмя, без да схване, че тя задава въпроса сериозно.
Нели се съгласи, тъй като се чувстваше виновна, задето се наложи да съкратят първото си посещение в къщата. Но това означаваше да отмени часа си за фризьор, записан като подготовка за моминското парти, организирано от Сам в нейна чест същата вечер. Щяха да присъстват приятелките ѝ от забавачката и от „Гибсънс“ – един от малкото пъти, когато двата тъй различни свята, обитавани от Нели, щяха да се слеят. Със Сам щяха да ходят заедно за прически, затова сега ѝ написа съобщение „Прощавай!“. Поколеба се, после добави „Възникна задачка за сватбата в последния момент“.
Не можеше да обясни истинската ситуация, защото би изглеждало, че е предпочела годеника си пред своята приятелка.
– Само че до шест трябва да съм у дома заради партито – предупреди тя Ричард. – В седем трябва да посрещнем гостите в ресторанта.