– Моята Пепеляшка с вечния ѝ вечерен час – подхвърли той и я целуна по върха на носа. – Не се бой, няма да закъснееш.
Само че закъсняха. Движението беше ужасно и Нели се добра до апартамента чак към шест и половина. Почука на вратата на Саманта, но съквартирантката ѝ вече беше излязла.
Стоя на прага за момент, като гледаше белите коледни лампички, които Сам бе обвила около рамката на леглото си, към дебелия мъхест килим в синьо и зелено, който двете бяха открили на руло край бордюра пред луксозна жилищна сграда на Пето Авеню.
– Нима наистина някой изхвърля това? – удиви се Саманта. – Богатите са смахнати хора. Та етикетът му още стои!
Нарамиха го и го отнесоха у дома, а като отминаха симпатичен мъж, който чакаше да пресече улицата, Сам намигна на Нели, после съвсем умишлено завъртя своя край на килима, тъй че той го докосна по гърдите. В крайна сметка Сам излиза с него цели два месеца – една от най-продължителните ѝ връзки.
Нели разполагаше с трийсет минути да стигне до ресторанта, което означаваше, че ще трябва да прескочи душа. И все пак си наля половин чаша вино, та да си сръбва, докато се приготви – не от скъпото, което Ричард винаги ѝ поръчваше, но тя така или иначе не успяваше да открие разликата – и си пусна Бионсе.
Наплиска си лицето със студена вода, постави си бронзиращ овлажнител и започна да очертава зелените си очи с молив в опушено сиво. Банята им беше толкова тясна, че Нели винаги се удряше или в мивката, или в ръба на вратата и при всяко отваряне на шкафчето отвътре се изтъркулваше я шампоан, я флакон с лак за коса. Не беше вземала вана от години; апартаментът разполагаше само с миниатюрна душкабина, в която едва успяваше да се наведе, та да обръсне краката си.
В новата къща банята си имаше пейка и душ с дюза за струя тип „тропическа гора“. Плюс онова джакузи.
Нели се опита да си представи как се потапя в него след дълъг ден, прекаран в... В какво? Градинарстване в задния двор, може би и приготвяне на вечеря за Ричард.
Дали Ричард си даваше сметка, че тя бе уморила чрез удавяне единственото саксийно растение, което някога бе притежавала, и че кухненският ѝ репертоар се изчерпваше с притопляне на опаковка с готова вечеря?
На връщане към града тя се бе взирала навън през прозореца на колата и бе опознавала пейзажа. Нямаше спор, че новият ѝ квартал е много красив: величествени къщи, кичести дървета, изрядно чисти тротоари. Нито едно боклуче не замърсяваше равните павирани улици. Дори тревата изглеждаше по-зелена, отколкото в града.
Докато минаваха на излизане покрай поста на охраната, Ричард махна на униформения мъж. Нели видя на издигната арка табелата с названието на селището: „Кросуиндс“.
То се знае, тя щеше да продължи всеки ден да пътува до Манхатън с Ричард. Щеше да се радва на най-доброто от два свята. Щеше да се среща със Сам за по питие привечер и да се отбива в „Гибсънс“, за да хапне бургер на бара и да се поинтересува как напредва романът на Крис.
Обърна се да погледне през задното стъкло. Не беше забелязала и един човек да върви по тротоара. Нямаше коли в движение. Сякаш се взираше в картичка.
Ако забременееше скоро след сватбата, вероятно нямаше да се върне в забавачката през есента, помисли си, докато наблюдаваше отдалечаващия се квартал. Би било безотговорно да изостави децата по средата на учебната година. А при положение че Ричард толкова често пътуваше, щеше да бъде съвсем сама в къщата.
Може би щеше да е разумно да изчака няколко месеца, преди да спре противозачатъчните хапчета. Така би могла да преподава още една година.
Загледа се в профила на Ричард с неговия прав нос, волева брадичка, тънкия сребрист белег над дясното око. Получил го беше на осемгодишна възраст, когато излетял напред от велосипеда си, така ѝ беше казал. Ричард държеше волана с една ръка, а с другата посегна към копчето на радиото.
– Знаеш ли, аз... – заговори тя в мига, когато той включи WQXR, неговата любима станция за класическа музика.
– Тази творба на Равел е прекрасна – каза той и усили звука. – Творчеството му е по-малко по обем от това на повечето му съвременници, но мнозина го смятат за един от най-великите френски композитори.
Тя кимна. Думите ѝ се изгубиха в началните ноти на музиката, но може би така беше по-добре. Не беше време за този разговор.
Когато пианото достигна кресчендо, Ричард спря на светофар и се обърна към нея.
– Харесва ли ти?
– Да – отговори тя. – Много е... хубаво.
Трябваше да научи повече за класическата музика и виното, каза си. Ричард имаше категорични вкусове и в двете области и тя искаше да е способна да дискутира темите с него осведомено.