– Купи си нов бански – само това отговори на молбите ѝ да подскаже малко.
Ами ако се канеше да я заведе в Тайланд? Тя не би издържала дванайсет часа в самолет, дори само при мисълта сърцето ѝ започваше да блъска в гърдите.
През последните седмици в два от тревожните си сънища беше на полет, попаднал в турбуленция. При втория паникьосаната стюардеса тичаше по пътеката и крещеше всички да заемат позиция като за принудително кацане. Образите бяха толкова ярки – разширените очи на стюардесата, подскачащата кабина, плътните кълбести облаци, видими през илюминатора, – че Нели се събуди от сподавен вик.
– Дължи се на стрес – отсече Саманта на следващата сутрин, докато си слагаше спирала на миглите в тясната им баня, а Нели посягаше за лосиона си за тяло. Сам като достойна дъщеря на психотерапевт много обичаше да анализира приятелите си. – Какво те тревожи?
– Нищо – отговори Нели. – Е, летенето очевидно.
– А дали не е сватбата? – попита Сам. – Защото според мен летенето е метафора.
– Прощавай, Зигмунд – заяви Нели, – но тази тук пура е просто пура.
Пред Нели се появи нов шот текила и тя благодарно го изгълта. Сам насреща ѝ улови погледа ѝ и се усмихна.
– Текилата – подхвърли – е универсалният отговор.
Нели мигом изрече автоматичния отговор в обичайната им шега:
– Дори когато няма налице въпрос.
– Я дай пак да я погледна тази скала на пръста ти – рече Джоузи и грабна ръката на Нели. – Ричард да има случайно богат и секси брат, който си търси приятелка?
Нели издърпа ръката си и скри трикаратовия диамант под масата. Винаги се чувстваше неловко, когато приятелките ѝ се възхищаваха от него. После се засмя.
– Съжалявам, има само по-голяма сестра.
Морийн щеше да дойде в Ню Йорк за лятото, както го бе правила в предишни години, за да води шестседмичен курс в Колумбийския университет. След няколко дни Нели най-после щеше да се запознае с нея.
Час по-късно сервитьорът беше прибрал чиниите им и Нели отваряше подаръците си.
– Това е от мен и Марни – каза Дона, помощник-учител в класа с четиригодишните, и ѝ подаде сребриста кутийка, превързана с червена панделка. Нели извади отвътре черно копринено боди, а Джоузи подсвирна юнашки. Премери го до тялото си с надежда, че ще успее да се побере в него.
– Това подарък за нея ли е, или за Ричард? – осведоми се Сам.
– Разкошно е – възхити се Нели. – Усещам, че водещата тема тази вечер ще е със сексуален нюанс, дами.
Постави бодито до парфюма на Джо Малоун, картите за игра с пози от „Кама Сутра“ и свещи за масаж на тяло, които вече беше разопаковала.
– И последно, но не по важност – обяви Сам. Подаде на Нели сребърна рамка за снимка. В нея беше поставена плътна хартия с цвят екрю с напечатано в курсив послание. – Може да извадиш листа и да поставиш сватбена снимка.
Нели зачете на глас:
– „Помня деня, когато за пръв път те видях.
От тебе в същия миг очарована бях.
В забавачката ми даде хапче срещу махмурлук
и приятелството ни май започна оттук.
Из Ню Йорк те поведох с широк разкрач и станах твой водач.
Светнах те за щури заведения, за магазини с намаления.
Подсказах как на Линда под кожата да се вмъкнеш
и доверих за скришна стаичка, където да отдъхнеш.
Заживяхме си като другарки в жилището ни с хлебарки,
сред купища козметика, дискове, списания
и чаши, изрисувани от младите ни дарования.
Ти учеше децата на четене и смятане
и как да спорят с думи, не с юмруци.
Залягахме и двете прилежно да ги обучаваме,
но не че упреци родителски до днес не получаваме.
С теб бяхме заедно прекрасни пет години
и станахме, кажи-речи, по-близки от роднини.
Ти се сгоди и Линда купи калорична торта да го отпразнуваме
на цената на заплата, каквато можем само да сънуваме.
Предстои да се изнасяш и аз къде ли ще се дяна?
Отсега се виждам всяка вечер пияна.
Ала щом застанеш като булка пред олтара,
знай, все така ще те обичам дори когато бъда стара.“
Гласът на Нели пресекна и тя едва успя да довърши стихотворението. То я върна към ранните ѝ дни в града, когато се мъчеше да се дистанцира от всичко, случило се във Флорида. Заменила бе палмите с паваж и шумната весела къща на женското дружество с безлична жилищна сграда. Всичко беше различно. Само дето спомените я бяха последвали, изминали стотиците километри, и я обгръщаха като тежък плащ.