– Не мога – продума и го отблъсна.
Беше по-задъхана, отколкото когато танцуваше.
– Хайде, мила – приканващо изрече Ник.
Тя поклати глава и тръгна към бара, като се провираше през множеството, и отскочи, когато лакът на мъж се удари в дясното ѝ слепоочие. Спъна се в нечий крак. Накрая се добра до Марни, която я прегърна през рамо.
– Удари ли часът за текила? – попита Марни.
Нели потрепна. Толкова беше заета да разговаря на вечерята, че успя да хапне само едно парче пица, а обядът ѝ беше салата. Усещаше леко прилошаване, а краката я боляха от танцуването на високи токове.
– Първо вода – помоли.
Бузите ѝ горяха и тя започна да си вее с длан. Барманът кимна, при което воалът му подскочи, и започна да пълни висока чаша.
– Ричард намери ли те? – поинтересува се Марни.
– Какво? – смая се Нели.
– Той е тук – осведоми я Марни. – Казах му, че танцуваш.
Нели се извърна рязко и заоглежда окръжаващите я лица. Накрая го зърна в отсрещния край на салона.
– Ей сега се връщам – каза на Марни, която се наклони през бара и се чукна с бармана с малката си чашка за шот.
– Ричард! – извика Нели. Забърза към него и точно когато го достигна, се подхлъзна върху лепкавия под.
– Охо – възкликна той и я хвана за ръката. – Някой май доста е попийнал.
– Какво правиш тук? – попита го тя.
Лилав лъч светлина пробяга през лицето му, когато групата подхвана нова песен. Нели не можеше да разчете изражението на Ричард.
– Аз си тръгвам – пусна ръката ѝ той. – Идваш ли с мен?
Видял беше. Разбра го по държанието му. Тялото му беше неподвижно, ала тя долови енергията, бушуваща в него.
– Да – отвърна. – Нека само да се сбогувам...
Последно беше видяла Сам и Джоузи на дансинга, но сега не ги зърваше никъде. Обърна се назад към Ричард, а той вече се беше насочил към изхода. Изтича да го настигне.
Той не проговори повече, когато се озоваха навън – нито дори след като спря такси и съобщи адреса.
– Този мъж... беше ми колега – подхвана Нели.
Ричард се взираше право пред себе си, така че тя гледаше профила му както и по време на пътуването им преди няколко часа. Но тогава дланта му бе положена върху бедрото ѝ; сега той седеше със сковано скръстени пред гърдите си ръце.
– Всичките си ли бивши колеги посрещаш с такъв ентусиазъм? – попита Ричард с толкова официален тон, че я смрази.
У нея се надигна позив за повръщане, когато шофьорът устремно се вля в движението. Притисна корема си с ръка, после свали стъклото от своята страна с няколко сантиметра. Вятърът развя косата ѝ и кичурите заплющяха по бузата ѝ.
– Ричард, аз го отблъснах... не съм...
Той се обърна с лице към нея.
– Какво не си? – попита, като отново натъртваше всяка дума.
– Не помислих – прошепна. Грешила бе, той не беше разгневен. Беше дълбоко наранен. – Много съжалявам. Отдалечих се от него и се канех да ти позвъня.
Това си беше лъжа, но Ричард нямаше как да разбере.
Накрая лицето му се смекчи.
– Бих могъл да ти простя почти всичко – каза ѝ и тя посегна да хване ръката му. Следващите му думи я спряха. – Но никога не ми изневерявай.
Дори в най-важните му бизнес разговори не го бе чувала да отсича така решително.
– Обещавам – промълви.
Очите ѝ се напълниха със сълзи. Ричард беше избрал невероятна къща за нея. Пратил ѝ беше имейл по-рано през деня да пита дали според нея гостите им биха предпочели разнасяни от сервитьори ордьоври, или бюфет на коктейла помежду сватбената церемония и вечерята. „Или и двете?“, бе написал. Тревожил се бе, задето не е отговорила на съобщението му, знаейки, че ще се притеснява да се прибере сама в апартамента си късно вечерта. Затова бе дошъл да я открие и да се увери, че е добре и в безопасност.
А тя за отплата бе целунала Ник, който бе преспал с половината женски персонал в „Гибсънс“ и вероятно дори не помнеше фамилията ѝ.
Защо бе рискувала толкова много?
Тя искаше да се омъжи за Ричард, в никакъв случай не я хващаше пословичният страх преди сватбата.
Но Ник бе недовършена страница. Нели знаеше, че зад обиграния му чар се крие нежна и мека душа. Чувала го беше в „Гибсънс“ да говори по телефона с баба си. Обещал ѝ бе следващата вечер да ѝ занесе любимия ѝ шоколадов сладкиш и да гледа с нея „Колелото на късмета“.
Ник беше също така първият мъж, с когото беше спала след завършването на университета. Престанала беше да мисли за него още преди да срещне Ричард. Ала когато се наведе към нея на дансинга, тя се бе насладила на онзи миг на тържествуване, когато разбра колко много я желаеше той. Когато усети, че властта преминава в нейните ръце.