Би ѝ се искало да опрости нещата и да хвърли цялата вина върху шотовете текила. Истината не беше красива.
За кратък разбунтуван миг бе предпочела спонтанността пред здравия разум. Прищяло ѝ се бе още веднъж да вкуси града, преди да се установи в предградието.
– Толкова се радвам, че дойде да ме вземеш – каза на Ричард, когато ръката му най-сетне се обви около нея.
Нели пое дълбоко дъх.
Винаги щеше да се разкайва за някои решения в живота си, но това, че избра Ричард, никога нямаше да е сред тях.
– Благодаря ти – промълви и облегна глава на гърдите му. Чуваше равномерното биене на сърцето му, онова, което я унасяше в сън, когато нищо друго не помагаше.
От известно време я преследваше усещането, че в миналото на Ричард има тежка болка, която бе скътал дълбоко и още не бе споделил с нея. Възможно бе да е свързана с бившата му съпруга или пък сърцето му бе разбито още по-рано.
– Никога няма да сторя нищо, с което да те нараня – обеща.
Знаеше, че дори и в сватбения си ден нямаше да изрече по-свещен обет.
Глава 8
Обръщам глава и виждам силуета на леля Шарлот, осветен отзад от глобуса в коридора, докато тя стои на прага ми. Не знам откога е там и дали е забелязала, че се взирам с празен поглед в тавана.
– По-добре ли се чувстваш? – пита. Влиза в стаята и вдига щорите. Вътре нахлува слънчева светлина, аз трепвам и закривам очите си.
Бях ѝ казала, че имам грип. Но на леля Шарлот добре ѝ е ясно колко тясно са преплетени емоционалното и физическото здраве – как първото влияе на второто и може да го задуши като избуял бурен. Та нали тя беше тази, която се грижеше не само за мен, но и за майка ми по време на пристъпите ѝ.
– Да, малко – отговарям. Но не правя опит да се надигна.
– Дали е редно да се тревожа? – пита леля Шарлот.
Тонът ѝ се движи на границата на шеговит и остър. Познат ми е; помня го от времето, когато помагаше на майка ми да стане от леглото и да влезе под душа.
– Само за мъничко – увещаваше я, подхванала я с ръка през кръста. – Трябва да сменя чаршафите.
Леля Шарлот би била чудесен родител. Но така и никога не е имала деца. Подозирам, че годините, прекарани в грижи по майка ми и мен, имат нещо общо.
– Не, отивам на работа – уверявам я.
– Аз ще бъда през целия ден в ателието си – казва. – Получих частна поръчка за портрет. Жената иска да я нарисувам гола, та да подари картината на мъжа си и той да я окачи над камината.
– Сериозно ли? – Мъча се да прозвуча енергично и се надигам. Също като натрапчив зъбобол мисълта за годеницата на Ричард доминира всеки аспект от живота ми.
– Споделям чувствата ти – кимва леля Шарлот. – Мразя дори общата съблекалня в университета.
Успявам да скалъпя усмивка, когато тя тръгва да излиза от стаята. Ала тогава блъсва с тяло ръба на скрина до вратата и надава лек вик.
Скачам от леглото и сега аз съм тази с ръка, прегърнала леля Шарлот през кръста, и я повеждам към стол.
Леля Шарлот махва с ръка да ме успокои.
– Нищо ми няма – казва. – Старите хора често са тромави.
Внезапно ме осенява осъзнаване: тя остарява.
Въпреки протестите ѝ донасям лед за хълбока ѝ, а после приготвям бъркани яйца с чедър и пресен лук. Измивам чиниите и избърсвам плотовете. Прегръщам силно леля Шарлот, преди да изляза за работа. Отново ме поразява същата мисъл: нямам си никого на света освен нея.
Ужасявам се от срещата с Лусил, но за моя изненада тя ме посреща загрижено.
– Не биваше да те подтиквам да идваш вчера – казва.
Забелязвам, че спира очи върху голямата ми чанта „Валентино“. Ричард ми я донесе една вечер, преди да замине в командировка за Сан Франциско. Кожата е поизносена около закопчалката; чантата е на четири години. Лусил е типът жена, на която подобни детайли не убягват. Оглежда нея, после вехтите ми маратонки „Найк“ и голия пръст, на който се носи венчалният пръстен. Погледът ѝ се изостря. Сякаш за пръв път ме вижда в истинския ми вид.
Бях ѝ се обадила след кризата си в метрото. Нямам ясен спомен за разговора ни, но знам, че плачех.
– Ела и ми кажи, ако имаш нужда да си тръгнеш по-рано – предлага сега.
– Благодаря ти – изричам и навеждам засрамено глава.
Днес е натоварено като за неделя, но недостатъчно натоварено за мен. Надявала съм се идването на работа да ме разсее, но в ума си продължавам да виждам нея. Представям си я каквато може да изглежда в бъдеще: ръцете ѝ са върху издутия ѝ корем; ръцете на Ричард са върху издутия ѝ корем. Той ѝ напомня да си пие витамините, настоява да се наспива хубаво, нощем я прегръща. Ако тя забременее, той сигурно лично ще скове креватче и ще чучне вътре плюшено мече.