Наля си кафето в чаша с изрисувани по нея сърчица и с надпис „Учител №1 в света“. Двете със Саманта, която преподаваше в същата предучилищна забавачка като нея, имаха някъде към дузина такива, натикани в шкафа. Отпи с наслада. Днес имаше насрочени десет срещи с родители на тригодишните си питомци. Без кофеин я заплашваше опасност да задреме в ъгъла за отдих, а трябваше да е в пълна форма. Първи бяха семейство Портър, които неотдавна бяха изразили тревога, че в класната ѝ стая отсъства креативност в стила на Уес Андерсън. Препоръчали бяха да замени голямата кукленска къща с конусовидна индианска шатра и впоследствие ѝ бяха изпратили линк към сайт, където такава се продаваше за 229 долара.
Семейство Портър щяха да ѝ липсват, кажи-речи, колкото хлебарките, когато се преместеше при Ричард, отсече пред себе си Нели. Погледна чашата на Саманта, усети да я пробожда вина, взе една салфетка, хвана с нея насекомото и го пусна в тоалетната чиния.
Докато нагласяше водата на душа, телефонът ѝ иззвъня. Уви се в хавлиена кърпа и забърза към чантичката си в стаята. Само че телефонът ѝ не беше там, все го оставяше където ѝ падне. Накрая го изрови измежду гънките на завивката си.
– Ало? – каза.
Никакъв отговор.
Обаждащият се беше блокирал номера си. Миг по-късно на екрана се появи съобщение за гласова поща. Тя натисна бутона да го чуе, но отсреща се носеше само тих ритмичен шум. Дишане.
Каза си, че вероятно някой се опитва да ѝ продава нещо, и захвърли телефона обратно на леглото. Не беше голямо чудо. Реакцията ѝ беше преувеличена както обикновено. Имаше много грижи на главата си. Само след няколко седмици щеше да стегне багажа си и да се нанесе при Ричард. Щеше да влезе в новия си живот с букет бели рози в ръце. Заключи, че промяната е нещо притеснително, особено като настъпеше така внезапно.
И все пак това бе третото такова обаждане за три седмици.
Погледна към входната врата. Масивното резе си беше все така залостено.
Тръгна към банята, после се върна и взе телефона със себе си. Постави го на ръба на умивалника, заключи вратата, метна кърпата на лирата и влезе под душа. Отскочи встрани, когато я поля твърде студена струя, засили горещата вода и разтърка настръхналите си ръце.
Пара изпълни малкото пространство, докато тя се остави водата да облива стегналите се мускули на раменете и гърба ѝ. След сватбата щеше да промени фамилното си име. Може би и телефонния си номер щеше да смени.
Облече ленена рокля и положи спирала върху русите си мигли – слагаше си грим и хубави дрехи само за срещите с родители и за края на учебната година. И ето че телефонът ѝ отново завибрира с остър звук върху порцелановата мивка. Тя трепна и четката на спиралата остави черна резка под веждата ѝ.
Погледна надолу и видя, че се бе получило съобщение от Ричард:
Нямам търпение да те видя довечера, красавице. Броя минутите. Обичам те.
Докато се взираше в посланието на годеника си, гърдите ѝ, стегнати цяла сутрин, се отпуснаха и тя задиша свободно.
Довечера щеше да му каже за телефонните обаждания, а през това време Ричард щеше да ѝ налее чаша вино и да я гушне в скута си. Може пък той да откриеше начин да проследи скрития номер. Нели довърши подготовката си, метна през рамо голямата си чанта и излезе навън под бледата светлина на пролетното слънце.
Глава 2
Събужда ме пищенето на чайника на леля Шарлот. През пролуките на щорите се процежда слаба слънчева светлина и нашарва на райета тялото ми, сгушено в поза на зародиш. Как е възможно вече да е сутрин? Дори след като месеци вече съм спала в единично легло, а не на широкото, което някога споделях с Ричард, все още се свивам от лявата страна. Чаршафите до мен са студени. Отварям място за призрак.
Сутрин е най-тежко, защото за кратък момент мозъкът ми е прояснен. Равносметката е жестока. Лежа под юргана, съшит от разноцветни парчета, и имам усещането, че ме е затиснала щанга.
Ричард вероятно сега е с хубавичката ми млада заместничка и тъмносините му очи са приковани в нея, докато проследява с пръст контура на бузата ѝ. Понякога почти чувам нежностите, които някога ми шепнеше.