– Пак ли художествена сбирка довечера? – питам и тя кимва.
Откакто живея при нея, често заварвам в дневната ѝ ту група първокурсници от Нюйоркския университет, ту художествени критици от „Ню Йорк Таймс“ плюс някой и друг собственик на галерия.
– Нека аз да купя виното на връщане към дома – предлагам.
Много е важно леля Шарлот да не ме възприема като бреме. Вече си нямам никого друг освен нея.
Бъркам кафето си и се питам дали Ричард приготвя кафе на новата си любима и дали ѝ го носи в леглото, където тя лежи сънена и затоплена под пухения юрган, който споделяхме двамата. Виждам устните ѝ да се извиват в усмивка, когато повдига завивката, та той да се пъхне при нея. С Ричард често правехме любов сутрин.
– Каквото и да се случи през деня, поне това ще сме имали – казваше той.
Стомахът ми се стяга на възел и отбутвам недоядената филийка. Поглеждам ръчния си часовник „Картие“, подарък от Ричард за петата ни годишнина от сватбата, и прекарвам пръст по гладката златна повърхност.
Съвсем ясно си припомням как повдигна ръката ми, за да го постави на китката ми. Понякога съм сигурна, че долавям лъх от цитрусовия аромат на сапуна „Л’Окситан“, с който той се миеше, по собствените си дрехи, макар да са минали през химическо чистене. Винаги е близо до мен и едновременно с това неуловим като сянка.
– Ще е много хубаво, ако се присъединиш към нас довечера – казва леля Шарлот.
Отнема ми момент да се пренастроя.
– Може би – отвръщам, като знам, че няма да го направя. Погледът ѝ е съчувствен; сигурно се досеща, че мисля за Ричард. Ала леля Шарлот не е посветена в истинската история на нашия брак. Тя си мисли, че ме е зарязал, защото е подгонил по-млада, което го вписва в твърде масов мъжки модел. Смята ме за жертва, поредната, паднала покосена от настъпването на средната възраст.
Състраданието мигом би се изтрило от лицето ѝ, ако знаеше за моята роля в краха на брака ни.
– Трябва да бързам – казвам. – Напиши ми съобщение, ако ти трябва още нещо от магазина.
Назначиха ме на тази работа само преди месец, а вече имам две предупреждения заради закъсняване. Трябва да измисля по-добър начин да заспивам; от хапчетата за сън, които лекарят ми предписа, сутрин съм мудна и главата ми тежи. Не съм работила почти десет години. Ако изгубя тази работа, кой друг ще ме назначи някъде?
Мятам през рамо тежката си чанта, от която надничат почти неносените сандали „Джими Чу“, връзвам връзките на изтърканите си маратонки „Найк“ и тиквам в ушите си слушалки. През петдесетте пресечки, които извървявам до „Сакс“, слушам записани материали на тема психология. Да чувам за маниите на други хора, понякога ми помага да се откъсна от моята собствена.
Слънцето, което съм зърнала на събуждане, ме е подвело да си въобразя, че навън се е затоплило. Сгушвам се при силния повей на остър вятър и поемам пътя от Горен Уест Сайд до центъра на Манхатън.
Първата ми клиентка е инвестиционен банкер и ми се представя като Нанси. Обяснява, че работата ангажира всичкото ѝ време, но тази сутрин една среща неочаквано била отменена. Тя е дребна, с раздалечени очи, късо подстригана и момчешката ѝ фигура прави пробването затруднено. Доволна съм, че ме откъсва от мислите ми.
– Трябва да се обличам като солидна жена, иначе не ме приемат сериозно – посочва. – Та погледнете ме, само. Като влизам в бар, все още ми искат документ за самоличност.
Докато дискретно я отклонявам от строг сив костюм с панталон, забелязвам, че ноктите ѝ са изгризани до живеца. Тя вижда къде гледам и тиква ръце в джобовете на блейзера си. Питам се колко ли дълго ще изтрае на тази работа. Може да си намери друга, нещо в сферата на услугите, свързано с опазване на околната среда или с правата на децата, преди духът ѝ да бъде безвъзвратно пречупен.
Подбирам тясна права пола и копринена блуза на шарки.
– Може би нещо по-свежо? – предлагам.
Докато пресичаме етажа към пробните, тя бъбри за състезанието по колоездене между пет общини, в което се надява да вземе участие идния месец, макар че няма възможност да тренира, за предстояща среща с непознат, уредена от нейна колежка. Пътьом вземам още дрехи, като крадешком я оглеждам, за да преценя по-добре формите и тена ѝ.