– Когато се появи келнерът, ти поиска чаша шардоне – припомня леля Шарлот. – Но видях как Ричард те докосна по ръката. И тогава ти промени поръчката си.
– Опитвах се да забременея – обясних. – Не исках да пия алкохол.
– Разбирам, но тогава се случи нещо друго – добавя леля Шарлот. Отпива от коктейла си „Сайдкар“, като държи чашата от плътно стъкло с две ръце, а после внимателно я връща на бара. Питам се дали ѝ е неприятно да продължи, но аз държа да знам какво съм направила.
– Келнерът ти донесе салата „Цезар“ – продължава леля Шарлот с мек глас. – Ти му каза, че си поискала дресингът да е отделно. Не беше кой знае какъв пропуск, но ти настояваше, че поръчката ти е била изрична в това отношение. Просто ми се видя странно, защото ти самата беше работила като сервитьорка, мила. Знаеше колко е лесно да се сбърка.
Сбръчквам чело.
– И това ли е всичко? Че съм накарала келнера да ми донесе нова салата?
Леля Шарлот поклаща глава. Знам, че тя ще е честна с мен. Знам също, че може да не ми хареса онова, което предстои да чуя.
– Беше начинът по който го каза. Звучеше... амбицирана. Той се извини, а ти го направи на голям въпрос.
– А Ричард какво направи? – попитах.
– Накрая той беше този, който те успокои. Каза да не се тревожиш и че след малко ще си получиш новата салата.
Питам се на колко ли още неприятни моменти е станала свидетел леля Шарлот през онези години и все пак е останала близо до мен от обич.
– Работата е там, че ти не беше права – додаде леля Шарлот. Очите ми се стрелват към нея. – Аз си поръчах салата „Цезар“ и ти каза, че искаш същото. Не уточни нищо за дресинга.
Не си спомням конкретния разговор с келнера, но пък си спомням други, доста по-стресиращи преживелици в ресторант по време на брака ми. Сигурна съм в едно: леля ми притежава отлична памет, прекарала е целия си живот да каталогизира подробности.
И макар че още бяхме младоженци, трансформацията ми вече е била започнала.
Глава 21
Винаги съм знаела, че животът ми с Ричард няма да прилича на дотогавашния.
Но си представях, че промените при мен ще бъдат външни – като добавка на онова, което бях и което вече имах. Бях станала съпруга. Бъдеща майка. Създала бях дом. Щях да си намеря нови приятели в квартала.
Но в отсъствието на всекидневните грижи, съставляващи съществуването ми в Манхатън, беше твърде лесно да се фокусирам върху онова, което липсваше. Би трябвало да се събуждам по три пъти на нощ, за да кърмя, да посещавам курсове „Мама и аз“. Би трябвало да задушавам моркови на пара и да ги правя на пюре, да чета „Лека нощ, Луна“. Би трябвало да пера пижамки и да замразявам пръстени за гризане, дето да облекчават болезнени венци.
Животът ми беше на изчакване. Бях замръзнала между минало и бъдеще.
Едно време се тревожех за салдото на банковата си сметка, от стъпки, разнасящи се зад гърба ми вечер, дали ще се вмъкна във вагона на метрото, преди вратите да са се хлопнали, та да стигна навреме в „Гибсънс“. Безпокоях се за момиченцето в класа ми, което си гризеше ноктите, макар да бе само на три; дали онзи сладък тип, на когото бях дала номера на телефона си, ще ми позвъни; дали Сам ще изключи прибора за изправяне на коса, след като приключи с него.
Мислех си, че женитбата ми с Ричард ще заличи тези грижи.
Само дето предишните ми тревоги просто прераснаха в нови. Шеметът и шумът на града бяха заместени от непрестанното жужене на мислите ми. Мирната ми нова среда не успокои вътрешния ми свят. Нещо повече, тази постоянна застиналост, празните часове ме измъчваха. Отново ме замъчи безсъние. Постоянно се връщах до къщата да проверя заключила ли съм вратата, когато излизах да свърша нещо, макар да се виждах отчетливо как я затварям и завъртам ключа в бравата. Хукнах от стола на зъболекаря, преди да е довършил почистването на зъбите ми, защото бях убедена, че съм оставила фурната включена. По два пъти отварях дрешниците да се убедя загасила ли съм лампата. Камериерката, която идваше веднъж седмично, оставяше къщата блестяща от чистота, а Ричард по природа беше извънредно спретнат и подреден, но аз вечно бродех из стаите, издирвах някое изсъхнало листо в саксиите, което да откъсна, да наместя книга, стърчаща повече от останалите на библиотечните рафтове, да сгъна наново хавлиените кърпи в изрядно подредените шкафове.
Научих се да разтягам като дъвка простите задачи и ангажименти; можех да ориентирам целия си ден около събиране в клуба на доброволците в комитета, отговарящ за младежкия отбор. Постоянно поглеждах часовника и броях часовете до прибирането на Ричард у дома.