Малко след двайсет и деветия ми рожден ден и вечерята в клуба с леля Шарлот отидох до магазина да купя пилешки гърди за вечеря.
Наближаваше Хелоуийн, любимият ми празник, когато преподавах в забавачката. Съмнявах се, че ще имаме на вратата много малки посетители, дето да искат почерпка – така беше и предишната година, тъй като къщите в квартала ни са много раздалечени една от друга. И въпреки това, докато пазарувах, взех няколко пакетчета с „Кит-Кат“ и „M&M“ с надежда да не изям повече, отколкото ще раздам. Прибавих в количката си и опаковка с тампони. Когато по случайност отбих по пътеката между стелажи с памперси и бебешка храна, рязко се извъртях и заобиколих по по-дългия път към касите.
Докато подреждах масата за хранене – само две чинии в двата края на огромната махагонова маса, прободе ме остро чувство на носталгия. Налях си чаша вино и набрах номера на Сам. На Ричард все така не му харесваше да пия, но в няколко дни всеки месец имах нужда от тази утеха – после си миех зъбите старателно и гледах да пъхна празната бутилка от вино на дъното на контейнера ни с отпадъци за рециклиране. Сам ми каза, че се приготвя за трета среща с някакъв мъж и вече изглеждаше доста привлечена от него. Представях си я как прави сложни движения, за да се напъха в любимите си джинси, онези, които вече не вземах назаем, и си слага червило с черешов нюанс.
Отпивах от моето „Шабли“, докато слушах щастливото ѝ бъбрене, и предложих скоро да се видим в града. Сам ми беше гостувала само веднъж след сватбата ни. Не я обвинявах; Уестчестър беше отегчителен за неомъжена жена. Аз по-често отскачах до Манхатън и щяхме да се срещнем близо до забавачката за късен обяд.
Само че ми се бе наложило да отменя последния ни обяд, защото бях пипнала стомашен вирус, а Сам отмени уговорка за вечеря преди това, защото беше забравила, че същата вечер е празненството по случай деветдесетия рожден ден на баба ѝ.
Не се бяхме виждали от цяла вечност.
Със Сам си бяхме обещали да поддържаме тесен контакт след сватбата ми, но вечерите и уикендите – когато Сам беше свободна – бяха единственият ми шанс да съм заедно с Ричард.
Ричард никога не поставяше ограничения на програмата ми. Веднъж, като ме взе от гарата, след като се бях видяла със Сам за неделен брънч в „Балтазар“, ме попита дали съм се забавлявала.
– Сам винаги е забавна – отговорих със смях и му разправих как на излизане от ресторанта попаднахме на снимки на филм през няколко пресечки и как Сам ме грабна за ръката и ме потътри в тълпата от статисти. Помолиха ни да си вървим, но тя вече беше успяла да грабне голяма торбичка с ядки и дребни бонбонки от масичката пред близката каравана.
Ричард се смя заедно с мен. Но по време на вечерята спомена как ще работи до късно почти всеки ден от следващата седмица.
Преди да приключим разговора ни, Сам предложи аз да избера време за срещата ни.
– Ще пийнем текила и ще потанцуваме, както го правехме някога – каза.
Поколебах се.
– Ще погледна календара на Ричард. По-лесно ще ми е да дойда, когато е извън града.
– Да не възнамеряваш да си заведеш момче у дома? – пошегува се Сам.
– А защо само едно? – влязох в тона ѝ, за да отместя фокуса в темата, и тя се разсмя.
Няколко минути по-късно вече бях в кухнята и режех домати за салата, когато се включи алармата ни срещу крадци.
Както беше обещал, Ричард накара да инсталират много усъвършенствана система точно преди да се нанесем в дома ни в Уестчестър. Беше ми по-спокойно с нея през деня, когато той беше на работа, и във вечерите, когато отсъстваше заради командировка.
– Ехо? – извиках. Отидох в коридора и потрепнах от резкия звук, който се раздаваше там. Но масивната ни дъбова входна врата си беше затворена.
Изпълнителят ни беше предупредил, че в къщата ни има четири уязвими места, като беше вдигнал четири пръста за илюстрация. Външната врата. Входът за мазето. Големият еркерен прозорец в зоната за хранене към кухнята. И най-вече двойната стъклена врата в дневната, водеща към градината.
На всички тези места бяха поставени сензори. Изтичах до стъклената врата и погледнах навън. Не виждах нищо, но това не означаваше, че някой не се спотайва в сенките. В случай че натрапник нахълташе с взлом, така и нямаше да го чуя сред този оглушителен шум на пищящата аларма. Инстинктивно хукнах към горния етаж, все още стиснала големия кухненски нож, с който режех доматите.
Грабнах мобилния си телефон от нощното шкафче, благодарна, че го бях оставила в гнездото му за зареждане. Сврях се в дъното на дрешника си зад редица окачени панталони и позвъних на Ричард.