– Хил, с кого говориш? – обажда се сестра ѝ.
– Ванеса ми е стара приятелка. Омъжена е... така де, беше омъжена за един от деловите партньори на Джордж. Я почакай малко да си метна отгоре някаква дреха.
Когато се появява отново, задушава ме в прегръдка и ме облъхва с парфюма си с мирис на цветя.
– Изглеждаш различна! Какво се е променило? – Тя поставя длани на кръста си и аз се насилвам да понеса изпитателния ѝ взор. – Като начало, малка негоднице, си невероятно слаба. Ти не би имала проблем да носиш „Алая“. Значи сега работиш тук?
– Да – отвръщам. – Радвам се да те видя...
Никога не съм била толкова благодарна да бъда прекъсната от звънене на мобилен телефон.
– Какво? Температура? Сигурна ли сте? Помните ли как миналия път тя ви изигра с... Добре, добре. Идвам веднага. – Обръща се към сестра си. – Беше училищната сестра. Според нея Мадисън е болна. Ама, честна дума, само чакат някое дете да кихне, че да го пратят у дома.
Навежда се да ме прегърне отново и диамантената ѝ обица одрасква бузата ми.
– Хайде да обядваме заедно, че да се наприказваме. Обади ми се!
Хилари и сестра ѝ с кудкудякане се отдалечават към асансьора и в този момент забелязвам платинена гривна на стола в пробната. Грабвам я и забързвам да настигна Хилари. Тъкмо се каня да я извикам по име, когато гласът ѝ се донася до мен:
– Горкичката – казва тя на сестра си и долавям искрена жалост в тона ѝ. – Той прибра къщата, колите, всичко...
– Сериозно ли? – учудва се сестра ѝ. – Тя не мобилизира ли адвокатите си?
– Съвсем грохна, нещастната – вдига рамене Хилари.
Сякаш съм се блъснала в невидима стена.
Наблюдавам я как се отдалечава. Когато натиска бутона, за да повика асансьора, връщам се обратно, за да събера захвърлените копринени и ленени дрехи от пода на пробната. Но преди това поставям платинената гривна на китката си.
Малко преди бракът ни да приключи, с Ричард устроихме коктейлно парти у дома. Тогава за последен път видях Хилари. Вечерта започна със стрес, когато доставчиците на храна и персоналът им не се появиха навреме. Ричард беше раздразнен – на тях, на мен, че не съм ги ангажирала за един час по-рано, на ситуацията, – но самоотвержено застана зад импровизирания бар в дневната ни, започна да приготвя мартини, да смесва джин и тоник и се разсмя гръмогласно, когато един от партньорите му подаде двайсетдоларова банкнота като бакшиш. Аз обикалях сред гостите, извинявах се за скромните плата с бри и триъгълничета чедър, които бях приготвила набързо, и обещавах, че истинската храна ще пристигне съвсем скоро.
– Миличка? Би ли донесла няколко бутилки шабли „Равено“ реколта 2009-а от избата? – подвикна ми Ричард от другия край на стаята. – Миналата седмица поръчах една каса. На средния рафт на хладилната витрина са.
Замръзнах на място с чувството, че всички погледи са отправени към мен. Хилари стоеше до бара. Вероятно тя бе поискала конкретното вино, беше любимото ѝ.
Спомням си усещането как тръгнах към избата като на забавен каданс, отлагайки момента, когато щеше да се наложи да кажа на Ричард пред всичките му приятели и бизнес партньори онова, което вече знаех: в дома ни нямаше „Равено“.
Прекарвам следващия час да обслужвам баба, която търси нов тоалет за кръщенето на внучка, носеща нейното име, и да сглобявам гардероб за жена, която се кани да пътешества до Аляска. Усещам тялото си като мокър пясък. Онзи лъч надежда, проблеснал при общуването с Нанси, е потушен.
Този път виждам Хилари, преди да съм чула гласа ѝ.
Тя се приближава, докато окачам пола на закачалка.
– Ванеса! – повиква ме. – Толкова се радвам, че още си тук. Моля те, кажи ми, че си намерила...
Думите ѝ секват, когато очите ѝ попадат върху китката ми.
Бързо изхлузвам гривната.
– Аз не съм... Притеснявах се да я предам в „Изгубени вещи“... Разчитах, че ще се върнеш, или аз щях да ти позвъня.
Сянката от лицето на Хилъри изчезва. Тя ми вярва. Или поне го иска.
– Добре ли е дъщеря ти? – питам я.
Хилари кимва.
– Според мен малката симулантка просто е искала да се спаси от часа по математика. – Изкисква се и поставя масивната гривна на ръката си. – Ти ми спаси живота. Джордж ми я подари за рождения ден едва преди седмица. Представяш ли си как щях да му кажа, че съм я изгубила? Начаса би поискал разв...
Бузите ѝ пламват и тя извръща очи. Напомням си, че Хилари винаги е проявявала доброта към мен. Навремето дори ме е разсмивала понякога.
– Как е Джордж? – осведомявам се.
– Вечно зает – отговаря. – Знаеш как е.
Нова неловка пауза.
– Виждала ли си Ричард напоследък? – питам. Старая се тонът ми да е безгрижен, но не успявам. Прозира колко съм жадна да получа информация за него.