Ричард въздиша.
– Преди да умре, е казала на теб и на леля ти Шарлот, че е по-добре. Така че, като го чувам сега от теб... Имаш ли писалка тук?
Замръзвам в почуда откъде е знаел какво правех точно когато пристигна.
– Писалка – повтаря той и смръщва вежди при реакцията ми. – Би ли ми услужила?
Кимвам, изправям се и отивам в стаята си, където на леглото лежи бележникът с името на Ема върху него. Хвърлям око през рамо, внезапно уплашена, че може да ме следва. Но зад гърба ми няма никой. Затварям бележника и вземам химикалката, после забелязвам сватбения ни албум, паднал на земята. Пъхам го на дъното на гардероба и се връщам в дневната.
Коляното ми леко се блъсва в това на Ричард, когато сядам до него.
Той се навежда към мен на дивана, когато бръква да извади портфейла си. Изважда празния чек, какъвто винаги носи у себе си. Виждам как написва цифра и добавя няколко нули.
– За какво е това? – питам, смаяна от сумата.
– Не получи достатъчна компенсация – казва ми и оставя чека върху масичката. – Ликвидирах от твое име някои акции и предупредих банката, че от сметката ми ще бъде изтеглена голяма сума пари. Моля те, използвай я, за да се лекуваш. Не бих се помирил със себе си, ако ти се случи нещо.
– Не искам парите ти, Ричард – казвам. Той вперва очи в мен. – Никога не съм ги искала – добавям.
Срещала съм хора с лешникови очи, които преливат от зелено, към синьо или към кафяво в зависимост от светлината или с какво са облечени. Но не ми е попадал друг като Ричард, чиито ириси преминават само през нюанси на синьото.
Сега са в любимата ми отсянка – индиговосиньо.
– Нели – промълвява. За пръв път ме нарича така, откакто съм се изнесла. – Аз обичам Ема.
Остра болка лумва в гърдите ми.
– Но никога няма да обичам някого толкова силно, колкото обичах теб – добавя.
Все така се взирам в очите му, после рязко отмествам поглед. Стъписана съм от признанието му. Но истината е, че аз изпитвам същото към него. Тишината във въздуха е надвиснала като ледена висулка, готова да се отчупи.
Тогава той се навежда и ме ограбва от всяка възможност да разсъждавам смислено, като притиска устни към моите. Ръката му обхваща тила ми, притегля ме по-близо. За няколко секунди аз отново съм Нели, а той е мъжът, в когото се влюбих.
И после реалността ме блъсва с всичка сила. Тласвам го настрани и изтривам уста с опакото на дланта си.
– Не биваше да правиш това – изричам.
Той ме гледа дълго, после се изправя и си тръгва, без да каже нито дума.
Глава 23
Тази вечер сънят ми убягва, припомням си всяка подробност от срещата си с Ричард.
Когато най-сетне се унасям, той ме посещава и в съня ми.
Приближава ме, както лежа в леглото. С връхчетата на пръстите си докосва устните ми, после ме целува нежно, бавно – първо по устата, после преминава към шията ми. С една ръка повдига нощницата ми, придвижва устата си по-надолу. Хълбоците ми неволно се издигат. Потискам стон, когато предателското ми тяло става топло и отзивчиво.
После той ме приковава върху матрака, гърдите му силно притискат моите, ръцете му са сграбчили китките ми. Опитвам се да го отблъсна, да го накарам да спре, но той е твърде силен.
Внезапно осъзнавам, че не аз съм тази под Ричард – не моите ръце са държани, не моите устни се разтварят.
Ема е.
Рязко се събуждам и сядам в леглото. Дъхът ми излиза на насечени тласъци. Оглеждам стаята си, отчаяна да се заловя за нещо от реалността.
Бързо отивам в банята и наплисквам лицето си със студена вода, за да изтрия остатъчното усещане от съня си. Вкопчвам се в твърдия ръб на мивката, докато дишането ми най-после се забавя.
Връщам се отново в леглото и си мисля как сърцето ми заблъска и кожата ми тръпнеше, докато сънувах Ричард. Все още изпитвам ефекта от предателската реакция.
Как можах да се възбудя от него дори в съня си?
После си припомням скорошна лекция по психология, която слушах на айпода си, за онази част в мозъка, която обработва емоциите.
„Човешкото тяло често реагира по еднакъв начин на две крайни емоционални състояния – любовна възбуда и страх“, обяснил бе един учен. Затварям очи и се опитвам да си припомня какво точно бе казал експертът. „Помислете си за думкането в гърдите, за разширените зеници, за повишаването на кръвното налягане. Те са все белези, появяващи се и при възбуда, и при ужас.“
Това го знам добре.
Експертът каза и друго – как по време на двете състояния се променят и мисловните ни процеси. Когато сме в плен на романтична любов например, неутралният механизъм, отговорен за критичното оценяване на други хора, може да бъде компрометиран.