Дишане.
– Ванеса, какво ще кажеш за този цвят? – попита ме едно от момичетата.
Тялото ми беше сковано, а устата пресъхнала, но успях да кимна и да отвърна:
– Чудесен е.
После се насочих директно към друга част на магазина, където бяха катинарите. Купих два – един за вратата на стаята ми и друг за прозореца.
По-късно същата седмица в къщата дойдоха двама полицаи. По-възрастният ни информира, че са разпитвали Джейсън и той се е признал за извършител на престъплението.
– Бил пиян онази нощ и съжалява – каза полицаят. – Поставено му е условие да посещава психотерапия.
– Стига само да не идва повече тук – промърмори едно от момичетата.
– Няма – увери ни полицаят. – Това беше част от споразумението. Не бива да приближава на повече от сто метра къщата.
Посестримите ми май повярваха, че всичко е приключило. Когато полицаите си тръгнаха, те се пръснаха – коя в библиотеката, коя на лекции, коя при гаджето си.
Аз останах в общата стая и се взирах в бежовата стена. Вече не виждах думите, но знаех, че още съществуват и така щеше да е винаги.
Също както винаги щяха да отекват в главата ми.
Ти я уби.
Преди това бъдещето ми изглеждаше пълно с обещаващи възможности. Мечтаех си за градове, където можех да се преместя след дипломирането, прехвърлях ги като колода карти: Савана, Денвър, Остин, Сан Диего... Исках да преподавам. Исках да пътувам. Исках семейство и деца.
А сега, вместо да се втурна към бъдещето си, кроях планове как да избягам от миналото.
Броях дните, когато щях да мога да се махна от Флорида. Ню Йорк ме приканваше с неговите осем милиона жители. Познавах града от гостуванията при леля Шарлот. Беше място, където млада жена със сложно минало можеше да постави ново начало. Автори на песни бяха композирали страстни текстове за него. Писатели го бяха поставяли в центъра на романите си. Актьори изповядваха любовта си към Ню Йорк в интервюта в късните вечерни часове. Беше град на възможности. И град, където всеки можеше да изчезне.
В деня на дипломирането същия май сложих сините си тога и шапка. Университетът ни беше толкова голям, че след като тържествените речи приключиха, студентите бяха разделени според изучаваните дисциплини и ни връчваха дипломите на по-малки групи. Докато вървях по сцената на аулата на факултета по педагогика, погледнах към публиката, за да се усмихна на мама и леля Шарлот. Докато погледът ми пробягваше през множеството, беше привлечен от някого. Млад червенокос мъж, отделен встрани от другите дипломанти, макар че той също носеше лъскава синя тога.
Джейсън, братът на Маги.
– Ванеса?
Деканът на факултета ми връчи дипломата във вид на свитък и засвяткаха фотоапарати. Слязох по стълбите, примижала от заслепилите ме светкавици, и се върнах на мястото си. До края на церемонията усещах очите на Джейсън да пробиват дупки в гърба ми.
Когато приключиха, обърнах се назад да го погледна. Нямаше го вече.
Ала аз знаех какво ми казваше Джейсън. Той беше откупил време до дипломирането си. Не беше допускан на по-малко от сто метра до мен в университета. Но след като напуснех кампуса, ограниченията спираха да важат.
Няколко месеца след завършването Лесли прати имейли до всички ни с линк към вестник. Джейсън бе арестуван за шофиране в пияно състояние. Верижната реакция, задействана от постъпката ми, продължаваше. И все пак изпитах някакво егоистично облекчение: може би сега Джейсън нямаше да може да напусне Флорида и да ме открие.
Никога не узнах повече – дали беше отишъл в затвора, или в клиника за лечение на алкохолизъм, или просто отново се бе отървал с предупреждение. Но около година по-късно, точно преди вратите на вагона, в който се намирах в метрото, да се затворят, зърнах слаба фигура и буйна червена коса – някой бързаше през тълпата. Приличаше на него. Влязох по-навътре сред хората във вагона в опит да се скрия от поглед. Повтарях си как телефонът е на името на Сам, как никога не смених шофьорската си книжка с такава от Ню Йорк и как, при положение че живеех под наем, не може да открие никаква документална следа, водеща към мен.
А после, няколко дни след като майка ми ме изненада, като публикува в местния вестник във Флорида съобщение за годежа, където фигурираше моето име, това на Ричард и местоживеенето ми, телефонните обаждания започнаха. Никакви думи, само дишане. Джейсън ми съобщаваше, че ме е открил. Напомняше ми, та да не би да съм забравила. Сякаш бих могла да забравя някога.
Все още сънувах кошмари с Маги, но сега и Джейсън влезе в сънищата ми – лицето му бе изкривено от ярост, ръцете му посягаха да ме сграбчат. Заради него никога не слушах силна музика при бягане. Неговото лице видях в нощта, когато се включи алармата ни против крадци.