Макгрегър му подхвърли: „Имаш ли нужда от помощ?“.
„Просто стой наблизо и гледай всичко да е честно. Чекийките развалят играта“.
Чекийка беше местната дума за сгъваем нож. Макгрегър също се изправи, но остана на мястото си. Йомън се обърна към първия от четиримата с въпроса: „Какъв ти е проблемът?“.
След което рязко замахна и го удари в устата. Мъжът се строполи на пода и се сгърчи, притиснал лицето си с ръце.
Друг се хвърли напред; Йомън го изрита и го уцели точно където трябва; мъжът изпищя и се преви на две, след което Йомън го ритна в лицето. Докато вторият нападател все още падаше, друг се хвърли в гръб на Йомън. Йомън се приведе, остави го да се преметне през гърба му и след като мъжът падна на пода, го изрита в корема.
Остана само последният мъж, който наблюдаваше изумено ставащото. Вече беше измъкнал нож.
Йомън само го изгледа безстрастно и му каза тихо: „По-добре разкарай чекийката“.
Мъжът се поколеба, след което се извъртя и избяга.
Йомън се обърна към сервитьора и му даде пет долара. После кимна към тримата мъже, които се гърчеха на пода. „Разчисти терена“, каза на сервитьора, след което си седна на мястото.
Макгрегър му каза:
— Не изгуби много време.
— Ами да — отвърна му Йомън. — Ако ще се биеш, по-добре действай.
След което си позволи лека усмивка.
Щом Макгрегър се настани, Йомън подхвърли:
— Нещата са в камиона. Освен това осигурих лодката.
— Добре. Готов ли си за утре?
— Винаги съм готов, мой човек. Ама Силви ми каза, че…
— Всичкото е истина.
— Фокус-бокус — тържествено заяви Йомън. С тези думи обозначаваше голямо разнообразие от объркани ситуации и странни действия.
— Така изглежда — съгласи се Макгрегър.
— Да не ти кроят някакъв номер?
Макгрегър кимна.
— Тогава по-добре бягай веднага. Не ни трябват никакви фокуси-бокуси.
— Ами, да, не ни трябват — отвърна Макгрегър и си поръча бира. — Но…
— Но си любопитен — вметна Йомън.
— Нещо такова.
— Любопитната риба — рече Йомън — се закача на куката.
— Знам. Но можем известно време да поплуваме около примамката и да я подушим. Не е нужно да кълвем. Освен това плащат добре.
Показа им чека за десет хиляди.
— Ей, човек! — възкликна Йомън. — Това направо си ми прилича на примамка.
— Може би.
— Мисля — подхвърли Йомън, — че ще ми се наложи да направя малко разследвания. Тук-там.
Макгрегър кимна. Йомън познаваше много хора на острова, странни и необичайни типове, до които един бял никога не можеше да се добере. Неговите „малки разследвания“ се бяха оказвали полезни в миналото.
— Става. И приготви лодката за осем без петнайсет. Аз ще съм в хотела, защото се оказва, че са ми взели стая там.
— И аз ще дойда — обади се Силви.
Макгрегър поклати отрицателно глава.
— Не мисля, че е добра идея.
Тя не беше особено щастлива, но се съгласи.
— Още фокуси-бокуси? — попита Йомън.
— Няма да се изненадам, ако си прав — каза Макгрегър. Изпи бирата си и стана да си ходи. — Няколко неща, които можеш да провериш — добави на тръгване. — Къде яхтата е минала митническа проверка, на първо място. И освен това кой е наел един бял „Форд Англия“ да ме следи.
Йомън кимна.
Силви го целуна по бузата и го погледна леко заплашително — предупреждение да се пази от фокуси-бокуси.
На път обратно през града спря на бензиностанцията и се обади по телефона.
Отговори му стегнат мъжки глас:
— „Плантейшън Ин“.
— Обаждаме се от „Пан Америкън“ — каза Макгрегър. — Искаме да потвърдим резервацията за господин Артър Уейн. Пристигна вчера и ще остане две седмици, до двайсет и трети.
— Един момент.
Чу се шумолене на хартия. След това отново долетя гласът, който сега звучеше озадачено.
— Бихте ли повторили?
— Уейн, господин Артър Уейн.
— Това го чух, но за резервацията?
— От вчера до двайсет и трети. Записали сме го за…
— Ще трябва да проверя това с господин Уейн — прекъсна го мъжът. — Навярно има някакво объркване. Нашите документи показват, че господин Уейн е пристигнал преди седмица и ще напусне хотела след три дни.
— Разбирам. Бихте ли го потвърдили?
— Естествено.
— Обадете ни се. Много ви благодаря.
Постави слушалката върху вилката на телефона.
Значи Уейн беше тук от седмица. Това беше гаден номер.
И щеше да си тръгва след три дни.
Това беше още по-гадно.