Отиде до хотела, паркира и се регистрира за стаята си. Докато служителите на рецепцията сутринта се бяха държали неодобрително, сега вече бяха откровено отвратени.
— Къде е багажът ви, господине?
— Побира се в джобовете ми.
— Ха-ха. Пиколото ще ви покаже къде е стаята ви.
— Сам ще я намеря, благодаря.
Беше светла стая, подобна на тази на Уейн, която гледаше към басейна, но вместо това беше обърната към тенискорта. Той поръча да му донесат коктейл „Ром Колинс“8, подписа се за него на сметката на стаята — защо пък не? — и седна да помисли.
Какво знаеше?
Преди всичко, цялата история беше фалшива. От началото до края беше фалшива. Уейн беше пристигнал предварително; момичето и капитанът без съмнение бяха подучени какво да говорят. А яхтата беше потопена според някакъв предварително уговорен план.
Второ, знаеше, че схемата е скъпа. Смърдеше на пари: десетте хиляди, които Уейн му беше дал, бяха нищо в сравнение с останалото. Никой не би потопил яхта за два милиона без много добра и много скъпа причина. Залозите, каквито и да бяха, бяха огромни.
Трето, нещата, изглежда, се въртяха около него. Бяха го извикали, бяха го измамили и му крояха номер. Явно беше много важен за плана.
Какъвто и да беше той.
Какво ли би могло да бъде?
Замисли се по този въпрос, но не стигна доникъде. Но очакваше скоро да получи помощ.
Защото това беше част от плана, беше сигурен в това. Бяха го преместили в хотела, за да го държат под око. Но можеха да направят още много.
Можеха да се опитат да го убедят още по-добре.
Отпи от коктейла, отпусна се и зачака.
Около час по-късно, след като нищо не се беше случило, реши, че е бил прекалено доверчив или пък прекалено наивен. В края на краищата тези хора бяха много хитри. Навярно щяха да подходят по-коварно.
Отиде в бара.
Моника Грант седеше в ъгъла и изглеждаше привлекателна и отегчена. От време на време по някой от местни жребци минаваше покрай нея, но Моника само леко ги отпращаше с ръка, така че мъжете бързо отстъпваха. „Плантейшън Ин“ разполагаше с изключително дискретен набор от момчета.
Когато Макгрегър я приближи, Моника се усмихна.
— Мога ли да ви почерпя едно питие?
Макгрегър се усмихна и седна до нея.
— Позволено ли ви е да ви виждат как фамилиарничите със служителите си?
— Навярно не. — Моника сви рамене.
Макгрегър поръча два „Ром Колинс“.
— Защо мислите така?
Моника не каза нищо цяла минута, после отвърна:
— Радвам се, че сте тук. Бях се разтревожила.
— Красивите момичета не бива да се тревожат.
— Мисля, че става нещо странно — каза Моника. — Днес следобед Уейн разговаря с мен. Артър имам предвид. Каза, че ако полицията се появи, не трябва да разговарям с тях, а да ги изпратя при него. Не го ли намирате за странно?
Макгрегър го намери за странно. Зачуди се защо ли му го казва. Беше облечена в многоцветна свободна рокля, която показваше много тен. Беше много равномерен, гладък, привлекателен тен.
— Друго нещо, което спомена, беше, че не би трябвало да разговарям с вас.
— Така ли?
Но просто случайно беше останала сама в бара. Интересно колко ли дълго го беше чакала.
— Или поне не за „Спускане в небитието“ — добави Моника.
— Добре — каза Макгрегър, — нека да поговорим за нещо друго. Например за собственика, Робърт Уейн. Кога се запознахте с него?
Моника си пое дълбоко дъх.
— Никога не съм го виждала.
— Тъй ли?
— Чуйте — продължи тя, — цялата тази история ме плаши още от самото начало. Допреди месец и половина работех в Ню Йорк. После дойде един мъж, когото никога не бях виждала — млад, добре облечен мъж, който ми предложи двайсет хиляди долара, за да дойда на това морско пътешествие. Каза, че всичко ще бъде честно. Собственикът на яхтата искал някое привлекателно момиче да играе ролята на домакиня, докато вози някои свои бизнес партньори на пътешествие до Аруба. Мъжът бил стар и от мене се искало само да се усмихвам и да им наливам питиета, такива работи. Така че приех.
— Разбирам.
— Всъщност нямах голям избор — продължи Моника. — Когато мъжът ми се разведе с мен миналата година, ме остави сама с двегодишната ни дъщеря.
Опитвах се да се грижа за нея… но е много трудно. Двайсет хиляди биха го направили много по-лесно.
— И какво стана?
— Той ми даде три хиляди долара и самолетен билет до Уест Палм. И билет за връщане от Аруба. Трябваше да се запозная със собственика, когато пристигна в Ямайка. Стори ми се странно, но, както ви казах, парите ми трябваха.
8
Коктейл с ром на базата на коктейла „Том Колинс“ (джин, лимонов сок, захар, газирана вода и лед), но с ром вместо джин. — Б.пр.