Силви погледна през борда.
— Долу е.
Имаше предвид, че Йомън е достатъчно дълбоко, така че Макгрегър да не го удари, когато се претърколи през борда. Човек с трийсеткилограмова бутилка за въздух, три килограма баластни тежести и собственото си тегло потъва доста дълбоко.
Макгрегър кимна, намигна на Силви през маската, хвана стъклото ѝ, така че да не позволи на маската да се измъкне, щом навлезе във водата, и се отпусна назад. Бутилките със сгъстен въздух разбиха повърхността на водата и ето че беше долу, в сребрист водовъртеж от мехурчета. Пое си дъх и долови звука на въздуха и щракането на клапан-регулатора, които се чуваха силно във водата.
Започна да се спуска. Право пред него беше кърмата на лодката, която се полюляваше във водата. Йомън се издигна нагоре; направи знак с ръце, като завъртя китката си, за да покаже, че той ще вземе оръжията. Макгрегър изчака на дълбочина шест метра, докато Йомън излезе на повърхността. Тялото му се отразяваше като в огледало и изглеждаше обезглавено, тъй като главата му беше над водата.
Макгрегър погледна надолу, към синевата под тях. „Спускане в небитието“ беше право отдолу, точно от външната страна на рифа, който се спускаше стръмно от почти самата повърхност до близо трийсет метра. Яхтата беше полегнала на една страна, точно както я беше видял от въздуха. Сега вече от нея не се издигаха мехурчета.
Покрай него мина малко ято баракуди, след тях имаше дребни рибки, които почти незабавно влизаха във всеки потънал кораб, но акули не се забелязваха.
Засега…
Йомън се върна, стиснал две пушки. Подаде едната на Макгрегър, като я държеше внимателно. Посочи дръжката, за да му покаже, че предпазителят е поставен. Макгрегър кимна и посочи надолу към потъналата яхта.
Заплуваха надолу. При все че повърхността на водата беше топла, със слизането им започна да става по-студено. Макгрегър стисна дръжката на пушката, опитвайки се да усети дали е балансирана.
Когато стигнаха до кърмата на „Спускане в небитието“, дълбокомерът му показваше деветнайсет метра. Както винаги, когато се спускаше под вода към потънал кораб, Макгрегър беше изумен от размерите му. Една яхта, която изглеждаше умерено голяма на повърхността, беше огромна под вода, където можеше да я види цялата и да плува около нея. Йомън тръгна да я обикаля, като риташе с лекота, с ръце прибрани до тялото. Макгрегър го последва и двамата се скриха в сенките под извивката на кърмата. Стигнаха до витлата с диаметър метър и половина, бронзови и полирани. Йомън провери валовете им, а Макгрегър започна огледа на корпуса под кърмата.
Отне му само няколко минути преди да забележи зейналата дупка малко по-напред от кърмата. Беше голяма и изглеждаше така, сякаш е била пробита отвътре. Краищата на метала бяха огънати навън. Макгрегър прекара внимателно пръстите си по назъбения ръб — не искаше да се пореже.
Дупката беше метър и двайсет в диаметър. Макгрегър успя лесно да се провре вътре — металните бутилки изтракаха само веднъж по ръба. Вътре беше тъмно. Той включи подводните си светлини и завъртя наоколо жълтия сноп.
Машинното отделение. Отляво и отдясно го гледаха два еднакви дизелови двигателя. Той освети стените на стаята, търсейки повреди, вдлъбнатини, черни петна, следи от експлозията…
Такива, разбира се, нямаше. Експлозията явно беше грижливо подготвена и силата ѝ беше насочена почти изцяло навън, през корпуса.
Йомън се появи до него и с жест показа, че с витлата всичко е наред. Макгрегър му даде знак, че трябва да започнат по-нататъшния оглед. Йомън кимна.
От машинното отделение преплуваха напред и се промушиха през една врата, която ги отведе към застлан с мокет коридор. Стаите от двете страни на коридора бяха семпли: с двуетажни метални легла и метални гардеробчета. Това бяха помещенията за екипажа. В края на коридора имаше тясна стълба. Насочиха се нагоре, плъзнаха се покрай стъпалата и излязоха на палубата. Тук бяха каютите и помещенията за гости. Стените и вратите бяха от лакиран махагон.
Макгрегър си спомни плана на яхтата и заплува напред към основния пътнически салон, отвори вратата и се вмъкна вътре. Въздухът му избълбука, блъсна се в тавана и пробяга покрай него, докато не достигна до отворения прозорец, откъдето се изкачи към повърхността.
Той завъртя светлината на прожектора си. Помещението беше елегантно, съответстващо на останалата част от яхтата. Потърси с поглед скулптурата.
Никъде не се виждаше.