Огледа отново и прекара снопа светлина по пода, в случай че е паднала.
Нямаше никаква хромирана статуя.
Странно.
С едно ритване се придвижи до задната стена, отвори един шкаф и намери сейфа на очакваното място. Не беше голям, но беше здраво завинтен за пода. Подръпна го, после бръкна отдолу и напипа големите болтове.
Йомън дойде до него и му даде знак, че ще се изкачи до мостика. Макгрегър кимна и го последва. Минаха по палубния коридор. Йомън се плъзна над покрития с килим под, като движеше ритмично краката си.
Излязоха на задната палуба, изключиха прожекторите и заплуваха нагоре към мостика. Разгледаха картите, които бяха оставени върху масата.
Точно тогава Макгрегър го чу.
За миг не беше съвсем сигурен. Направи знак на Йомън да спре да диша. Двамата увиснаха мълчаливо във водата и се вслушаха.
Чуваше се слабо, но отчетливо бучене.
Йомън направи жест с две ръце, за да посочи, че мисли, че е лодка на повърхността, някъде далече от тях. Макгрегър поклати отрицателно глава — извънбордовите двигатели не звучаха по този начин. Издаваха по-остър, по-бръмчащ звук. Звукът беше бучащ и идваше някъде отдолу.
От яхтата.
Отблъсна се надолу, влезе пак в коридора на палубата и се плъзна напред. От време на време спираше, задържаше дъха си и изчакваше, докато върволиците мехурчета под тавана се успокоят.
Тогава отново успяваше да чуе бучащия звук, да определи посоката му и да продължи към него.
Йомън, който беше разбрал какво се опитва да направи, беше останал на задната палуба. Колкото по-малко хора имаше вътре, с въздуха им, който щеше да вдига шум, толкова по-добре.
Макгрегър се вмъкна в тясната кухничка и продължи към носа на яхтата, към нещо като предно складово помещение. Беше съвсем тъмно — прожекторът прорязваше само тесен блед конус във водата.
В тази стая бученето беше силно, много силно. Той завъртя снопа светлина. Имаше спасителни жилетки, които плуваха под тавана; имаше весла, консервирана храна, брезентови покривала, бъркотия от хранителни припаси.
И бученето.
Намръщи се, докато продължаваше да движи светлината. Видя някъде отзад нещо да проблясва и доплува по-близо.
Беше метална кутия, умело запечатана и водонепроницаема. Беше прикрепена към палубата и бучеше тихо. От нея излизаха две жици. Той ги последва и стигна до безформен пакет, увит в няколко слоя найлон.
Зяпна от изумление. Знаеше какво е: тетралон, най-новият подводен експлозив. Поне двайсет и пет килограма. А пък малката бучаща кутийка беше радиоуправляем детонатор.
Първата му мисъл беше, че навярно първоначалната идея е била този експлозив да се взриви заедно със зарядите на кърмата и по този начин да потопят яхтата. Но след това му хрумна друга идея за предназначението му. Заплува обратно към Йомън и му даде знак да излизат на повърхността.
Обядът беше най-обикновен, просто сандвичи и безалкохолно, но Уейн, изглежда, беше в особено празнично настроение. Или поне беше, докато Макгрегър не му каза, че скулптурата я няма.
— Какво? — сопна се Уейн.
— Няма я.
— Но трябва да е там.
Макгрегър сви рамене.
— Искате ли да слезете долу и да потърсите сам?
— Не. Наех ви да свършите тази работа. И очаквам от вас да направите това, за което съм ви наел. Искам я.
— Няма я — повтори Макгрегър.
— Там трябва да е. Върнете се и я намерете. Претърсете навсякъде. Може би експлозията я е съборила. Може би е в друга каюта. Намерете я!
— Какво ѝ е толкова специално на тази скулптура? — попита Макгрегър.
Уейн каза само:
— Намерете я!
Макгрегър изчака разговора да смени посоката си към други въпроси. Очакваше да го попитат какво се е случило с яхтата, в какво състояние е, лесно ли може да бъде вдигната на повърхността. Но никой не го попита. Изглежда, че Уейн вече не желаеше да се преструва, че го интересува изваждането на яхтата.
Макгрегър се зачуди дали не бяха потопили яхтата специално за да го наемат да извади скулптурата. Звучеше налудничаво, но такива бяха и всички други останали възможности.
Най-накрая Уейн попита:
— Ами сейфът?
— Там си е. Завинтен е за шкафа.
— Колко е голям? — попита Уейн.
— Във водата няма да е много трудно. Двамата с Роджър можем да го извадим без въжета. Но щом се покаже на повърхността…
— Екипажът ще го поеме — прекъсна го Уейн. — Можем да пригодим нещо. Извадете сейфа днес следобед.
— Ще отнеме време.
— Просто го извадете — настоя Уейн.
Значи сейфът също беше важен.