Малко преди следващото гмуркане успя да се отдели напред с Йомън и Силви, уж за да проверят въжето на котвата.
— Какво стана с бученето?
— Отпред има двайсет и пет кила тетралон, готови да гръмнат.
Йомън подсвирна.
Макгрегър се обърна към Силви.
— Ще е лесен начин да ни довършат. Ударната вълна ще ни смачка и ще ни накъса на парчета. Никой няма да е в състояние да ни сглоби отново. — Усмихна се криво. — Особено след като минем през рибите чук.
— Не слизай — каза Силви.
Макгрегър поклати глава.
— Всичко ще е наред. Тази чудесия е радиоуправляема. Ще я изключим, щом слезем долу.
— А какво да правя, докато ви чакам да се върнете горе?
— Усмихвай се — отговори Макгрегър — и бъди очарователна.
Отне им почти четиридесет минути, за да развинтят касата. Освен това претърсиха останалите каюти за скулптурата, но не я откриха. Макгрегър свърза отново експлозива, преди да излязат на повърхността. След това помогна на Йомън да изнесе сейфа до повърхността, където останалите го подхванаха в импровизирана подсилена мрежа.
Уейн все още беше раздразнен заради скулптурата, но очевидно се зарадва, когато видя сейфа. Щом го измъкнаха на палубата, го избърса с кърпа и започна да върти механизма. За миг Макгрегър си помисли, че ще го отвори направо там, пред всички, но Уейн не го направи. Вместо това се изправи и каза:
— Ключалката е чиста. — И се отдалечи.
Лодката се насочи обратно към Оча. Моника се приближи към Макгрегър и го попита:
— Видя ли някакви акули?
— Не. Извадихме късмет.
Почти сигурно беше, че утре ще се появят.
В този момент се разнесе тътен и водата зад кърмата се разпени. Макгрегър погледна назад и видя кипенето на водната повърхност, което не можеше да бъде сбъркано — бяха взривили заряда.
Погледна към „Силвърстоун“ и видя някакъв мъж, който се отдалечаваше към къщата.
Уейн дотича на кърмата.
— Какво беше това?
— Нещо стана с потъналата яхта — обясни Макгрегър. — Може би се е раздвижила…
— Върнете се долу. Трябва да погледнете какво е станало. Налага се!
Уейн нареди да обърнат към мястото на корабокрушението. По негово настояване Макгрегър си сложи маска и шнорхел и се гмурна, за да провери какво става. Видимостта беше намаляла до метър и половина — два; песъчливото дъно беше разбутано от експлозията.
Видя, че яхтата е повредена много силно — беше почти неузнаваема.
Изплува на повърхността и погледна Уейн.
— Сигурно е било някаква експлозия.
— Как е яхтата? В ред ли е?
— Не мога да съм сигурен, видимостта е много лоша. Но не изглежда особено добре.
— Какво ще правим?
— Ще проверим отново утре сутринта. Дотогава водата ще се е избистрила.
Макгрегър се зачуди още колко ли други неща ще са се избистрили.
Уейн повече не спомена скулптурата. Когато стигнаха на пристанището, натовариха сейфа в пикапа на Макгрегър. След това тръгнаха към хотела; останалите вече бяха заминали преди тях.
Макгрегър се беше отпуснал и отпиваше от бирата си, докато караше. Беше късно следобед, слънцето беше топло и жълто. Усещаше засъхналата по кожата му сол и дълбокото изтощение, което винаги следваше гмуркането.
Не внимаваше особено, когато наближиха един камион със зеленчуци, който пълзеше покрай пътя прекалено много наляво. От един страничен път изскочи черен седан и им препречи пътя. Макгрегър натисна спирачките, но в същото време от колата изскочи първият от четирима маскирани мъже, въоръжени с автомати и с черти изкривени от найлоновите чорапи, които бяха нахлузили върху главите си.
Макгрегър обърна поглед към огледалото за задно виждане, докато включваше на задна скорост, но вече беше закъснял. Втора кола ги беше блокирала отзад.
Единият от мъжете заобиколи пикапа и размаха дулото на автомата си към Макгрегър.
— Слизай!
Макгрегър слезе. Уейн го последва, изглеждаше ужасен. Прошепна на Макгрегър:
— Не можем да позволим това да се случи.
— Млъквай — затапи го Макгрегър, без да откъсва очи от автомата.
Мъжът с автомата се усмихна.
— Легнете ей там до пътя. По очи, ръцете върху тила.
Други двама от мъжете вече бяха свалили задния капак на пикапа на Макгрегър и се бореха със сейфа.
— По корем! — заповяда мъжът. — Веднага!
Макгрегър и Уейн легнаха по очи. Чуха пъшкането на мъжете, които вдигаха сейфа и след това го преместиха в колата си.
Уейн запази мълчание. Макгрегър бе изумен от сложността на комбинацията, която се разиграваше. От яхтата, която беше потопена ден по-късно от предполагаемото ѝ потъване, до заплахите и маневрите, а сега и запланувания обир на сейфа. Уейн очевидно беше част от групата; всичко очевидно беше запланувано от самото начало.