Сигурно беше лодка.
Последва ново ощипване по ръката му и студенината на алкохол. Май беше време да се загрижи, да отвори очи и да се огледа.
Но отново се отпусна.
Леко полюляване, скърцане и пляскане — ритмично потракване и ритмично пъхтене. Беше сигурен, без да отваря очи, че се намира в гребна лодка.
И освен това смърдеше ужасно. Във въздуха се носеше влажна зловонна миризма на гнило.
Отпусна се.
Следващото, което усети, беше твърдата повърхност под гърба му и краката му. Беше му неудобно и се претърколи. Бузата му се допря в грубото дърво. Зловонието си беше все тук и сега се усещаше дори още по-силно.
Намести се върху твърдото дърво, опита се да легне по-удобно и отново заспа.
Беше много, много изморен.
11.
Събуди се в пълен мрак от странен тракащ звук, в който след малко разпозна тракането на собствените си зъби. Беше му студено и трепереше; надигна се, седна, разтъка ръцете си и усети нощния хлад.
Огледа се.
Седеше върху грубо дървено легло в малка барака. Влажната гнила миризма беше изключително силна. Погледна към другия край на стаята, където една-единствена свещ пращеше и примигваше, и след няколко секунди изгасна напълно.
Прозорецът, някога със стъкло, отдавна счупено, зееше и пропускаше студения въздух. Навън се чуваше цвърченето на птиците и шумоленето на вятъра в дърветата.
И тази миризма!
Разтърка главата си, която го болеше непоносимо, и докосна мишницата си, която също беше изтръпнала, а ръкавът му беше навит нагоре.
Вгледа се по-отблизо в сумрака и видя три червени точки.
Следи от убождания с игла.
Изправи се и тръгна неуверено към прозореца, главата му се пръскаше от болка. Погледна гъстата джунгла, обрасла с висока растителност, и разчистената разкаляна ивица около бараката.
Подуши въздуха и видя парата, която се издигаше от калта в студения въздух. И след това изведнъж разбра къде се намира: Дупката!
Дупката беше местният термин, с който обозначаваха огромното мочурливо тресавище в югозападна Ямайка. Разпростряла се на повече от трийсет километра, тя беше известна най-вече като ценно място за лов. Местните лодкари караха тук туристите от Кингстън, за да прекарат нощта в лов на любимата местна атракция — крокодила.
Макгрегър отиде до вратата, която беше влажна и изгнила. Отвори я и пристъпи навън.
Ямайският крокодил е специфичен и живее само в региона. Рядко пораства много голям — не повече от метър и двайсет до метър и петдесет — но онова, което му липсва като размер, се компенсира от злия му нрав. Дори малките екземпляри биха нападнали човек и множеството куцащи местни жители можеха да свидетелстват за остротата на зъбите му.
Дупката! Макгрегър въздъхна.
Имаше истории за заровени тук пиратски съкровища; предполагаше се, че капитан Морган е скрил златото си в блатото, като го е прекарал с лодка от Порт Роял — древното поселище на мястото на днешен Кингстън. Имаше истории за милиони или дори милиарди долари в златни кюлчета, скрити в тези тресавища. Освен това имаше истории за духове, за мъже, които са се изгубили и са обречени да се скитат вечно.
Макгрегър не вярваше в духове, но знаеше, че по тези места човек лесно може да се изгуби. Особено лесно можеше да стане това през нощта, без никаква друга светлина, освен тънкия сърп на луната. И с крокодилите…
Облегна се на бараката.
Трябваше да изчака до сутринта. Нямаше никакъв шанс да се придвижи през нощта. Несъмнено беше много навътре в тресавището; смътно си спомняше, че го бяха натоварили първо на кола, после на моторна лодка и накрая на малка гумена лодка.
Щеше да е глупаво да тръгне преди изгрев.
Влезе вътре и седна. Все още трепереше от студ. Чувстваше се отвратително. Главата го болеше, беше му студено, беше гладен. Огледа стаята за някаква храна; в единия ъгъл имаше измачкана книжна кесия. Отвори я и любопитно надникна вътре.
И намери компас. Ярък, блестящ, нов.
Компас!
Някой се грижеше за него. Идеята очевидно беше да му подскажат да изчака до сутринта, след което да използва компаса, за да се измъкне от блатото. От него се очакваше да постъпи така. Точно така би постъпил всеки разумен човек. Започна да го обмисля. И реши, че е време да престане да бъде разумен.
Първият километър беше труден. Непрекъснато се спъваше в ниските клони и оголените корени; краката му бяха изтръпнали и студени, натежали от кал; вятърът беше студен и свистящ. Спъна се, падна в калта и изпусна компаса. Прекара ужасен следващите десет минути в опипване сред корените, докато го търсеше. Най-накрая го намери. Стъклената му повърхност беше оклепана с кал и тиня.