Избърса го и продължи.
Беше избрал югоизточна посока с предположението, че от повечето места в блатото движението на югоизток е най-бързият начин да се измъкне. Освен това беше най-безопасният — ако тръгнеше на север, щеше да стигне до високите планини; ако тръгнеше на запад, щеше да стигне до океана.
Преценяваше изминатия път по времето. На равно човек може да извърви между пет и осем километра в час. В блатото си беше дал километър и половина в час. Беше тръгнал в полунощ; зората щеше да настъпи в шест и след това щеше да върви по-бързо. Но при всички случаи щеше да се измъкне по-рано, отколкото очакваха.
А това беше важно. Защото ако не изгубеше цял ден и все още беше сряда, сряда нощем, в четвъртък Уейн, Моника Грант и още няколко други хора щяха да напуснат острова.
Искаше да е там, когато това се случеше. Имаше към тях няколко въпроса.
Изминаха още два часа и започна да губи усещане за време и посока. Времето не беше нищо повече от движението на стрелките на часовника му, а посоката — въртенето на стрелката на компаса. Бяха просто безсмислени абстракции в един свят от кал и крещящи птици, и смрад, и студена влага.
Продължаваше упорито. Беше изморен, всичко го болеше, студено му беше, но продължаваше упорито. Стигаше до тесни поточета, които прегазваше, но първо спираше и се ослушваше за крокодили. През нощта те издаваха особен ритмичен, някак тупкащ шум, докато се придвижваха през водата.
При първите потоци, които прегази, беше много внимателен. По-късно стана по-невнимателен, като почти не се спираше, преди да нагази във водата. Цялата дейност и живот в джунглата сякаш бяха над него. Дърветата кипяха от птици, дърдорещи маймуни и, беше сигурен в това, змии. Но земята изглеждаше гола и кална — пустош с балдахин от живот.
В три часа, най-тъмната част на нощта, когато беше прегазил до половината един поток, който му стигаше до кръста, разбра, че е сгрешил. От другата страна храстите се раздвижиха, чу се шум от плъзгане и стържене, последван от тежък плясък.
Бързо един след друг го последваха още три.
Макгрегър зяпна изненадано, после се обърна и побягна. Калното дъно всмукваше краката му и го бавеше. Погледна назад и видя, че повърхността на водата се върти и пени.
Продължи да бяга.
Отне му сякаш цяла вечност да стигне до брега и тогава, точно когато излизаше от водата, усети силни челюсти да хващат левия му глезен. Болката прониза крака му.
Измъкна крака си на брега, препъна се и падна на колене. Челюстите продължаваха да стискат, но животното беше изненадващо леко. Той погледна надолу и видя малък крокодил, не по-дълъг от петдесет сантиметра, с блестящо люспесто тяло.
Изправи се и се повлече напред, обратно в джунглата. Наведе се и сграбчи крокодила за опашката, но пръстите му се плъзнаха и я изпуснаха. Стисна я отново, но крокодилът се съпротивляваше с изненадваща сила и отказваше да пусне глезена му. Той продължи да го дърпа и след миг крокодилът отвори челюсти и се изви назад, за да захапе ръката на противника си.
В същия миг Макгрегър го метна настрана, крокодилът прехвърча в дъга и шляпна във водата.
Чу грухтящ звук. На брега на реката друг крокодил се измъкваше от водата с клатушкане. Огромните му челюсти бяха широко разтворени. Силуетът му едва се забелязваше в сумрачната светлина — беше огромен.
Макгрегър побягна. Глезенът го болеше и кървеше. Чу, че крокодилът го следва с шум през храсталака. Побягна сляпо, изпусна компаса, но звукът продължаваше да го преследва. Знаеше, че крокодилите могат да се движат със забележителна скорост, ако са решили да нападнат.
А този несъмнено изглеждаше решен да го нападне.
Макгрегър продължи да бяга, облян в студена пот, преследван от шума зад него.
В този момент в далечината, отдясно пред себе си, чу друг звук.
Автомобилен клаксон.
12.
Почувства се като последен глупак, когато се качи на дървото и се огледа. Очакваше да види път — надяваше се, че е път.
Вместо това видя цяло селище.
Морстаун. Познаваше го много добре — купчина бараки на местните жители, скрита дълбоко в джунглата. Беше отправната точка на туристите, които идваха на лов за крокодили.
Морстаун.
Изчака малко, за да успокои дишането си. После бавно слезе от дървото и измина последните няколкостотин метра до селището.
Първият мъж, когото видя, го изгледа ужасено, след което побягна. Така направи и вторият. Той излезе на площада, осветен от електрически лампи; имаше малък бар, където градските мъже седяха и пиеха.