Бърнам излезе на балкона, погледна към тенискортовете и се върна. Погледна калта по килима, след това се приближи към Макгрегър и отлепи парченце кал от бузата му. Сложи го върху дланта си и го разгледа внимателно. После го натроши и го помириса.
— Много интересно. Това е глина от югозападния регион на острова. Има особено високо съдържание на стипца.
— Елементарно, драги ми Бърнам.
— Брадата ви е набола, дрехите ви са в, ъ-ъ, окаяно състояние и изглеждате изморен. Освен това накуцвате.
— Дайте ми шанс — каза Макгрегър — и ще ви изтръскам малко пепел от пура, за да я анализирате.
— Ха-ха — каза Бърнам, без да се усмихва. — Виждам, че сте запазили специфичното си чувство за хумор. Какво сте правили в Дупката?
— Прекарах там една приятна вечер с приятели.
— Шофьорът, който ви е докарал тук, дойде направо в полицията. По тази причина съм тук сега. Изглежда, че сте му направили много силно впечатление. Не са привикнали да виждат кални духове да излизат от блатото посред нощ.
— Аз самият също не съм привикнал.
— Предполагам, че не — каза Бърнам. — А куцането?
Макгрегър дръпна нагоре крачола си и му показа глезена си.
— Доста неприятно — заключи Бърнам, като се наведе, за да огледа мястото отблизо. — Но явно крокодилът, който ви е докопал, е бил още бебе.
— Беше достатъчно голямо, благодаря.
— Странно. Бебетата са обикновено плашливи.
— Това си имаше компания.
— А! — Бърнам се изправи. — Предполагам, че със сигурност ще искате да ви посети лекар.
— Със сигурност.
Бърнам тръгна към банята.
— Преди всичко обаче е най-добре да се измиете. Това е най-доброто средство, за да се предпазите от инфекция.
— След малко — отвърна Макгрегър. — Първо трябва да поговорим.
Бърнам спря и се обърна.
— Да поговорим ли?
— Да.
— Но за какво има да говорим? — продължи Бърнам. Обърна се и влезе в банята, прекара там няколко секунди и се върна. — Изглежда, сте прав. Трябва да поговорим.
Държеше едно малко парче от полираната скулптура.
— Вие, разбира се, ще отречете, че знаете нещо по този въпрос.
— Разбира се.
— Нямало ви е тук, когато се е случило.
— Именно.
— И някой е направил така, че да изглежда сякаш през цялото време скулптурата е била у вас.
— Точно така.
— И целта на този някой е била да ви злепостави пред полицията.
— Несъмнено.
— Което всъщност е точно така.
— Безспорно.
— И господин Уейн и госпожица Грант са напуснали хотела и не е възможно да бъдат разпитани.
— Предполагам, че са излетели от страната.
— Всъщност не — отвърна Бърнам. — Държим под око летищата в Монтего и Кингстън. Не са излитали оттам.
— Но са напуснали хотела.
— Точно така — рече Бърнам. — И са ви оставили това. — Вдигна парчето от скулптурата. — Каква конфузна ситуация!
— Значи сега ще ме хвърлите в затвора.
— Абсолютно — каза Бърнам.
— Мога ли първо да закуся?
— Каквото пожелаете — обяви Бърнам. — Няма закъде да бързаме. Виждате ли, вие сте вече в затвора.
— Така ли?
Бърнам кимна.
— Ще бъде във всички следобедни вестници.
— Кога съм влязъл в затвора?
— Преди час. Били сте задържан в Морстаун.
— Разбирам — отвърна Макгрегър, без да разбира нищо. — И в кой затвор по-точно?
— В Кингстън. Разбира се, намирате се в строга изолация. Освен това ви пазят много добре — Бърнам почука с пръсти по парчето от скулптурата. — Направих всичко това по мое усмотрение. Представлява доста сериозен риск. Но съм готов да ви дам четиридесет и осем часа.
— Много великодушно от ваша страна.
— Просто практично — възрази Бърнам. — Нямаме достатъчно хора, а работата е много.
— Значи разполагам с четиридесет и осем часа, за да изясня ситуацията?
— Това е положението, най-общо казано.
Обслужването по стаите донесе храната и четирите коктейла „Ром Колинс“. Макгрегър подаде единия на Бърнам и каза:
— Седнете. И ми обяснете какво става.
— Предполагам — започна Бърнам, докато гледаше как Макгрегър се нахвърля гладно на яйцата, — че не сте поет.
— Не бих казал.
— Щеше да ви помогне, ако бяхте. Името на яхтата например — много странно име, — само по себе си е подсказка. Предполагам, че е нещо като шега. Но трябва да започнем преди всичко с Трево.
— Трево, Италия — рече Макгрегър.
— Именно. Трево, Италия. През юни 1944 година една рота германски войници влиза в планините на Трево с брониран камион и прекарва там дванайсет часа. На връщане германците попадат в засада, организирана от сицилианските партизани, и са избити до крак. Минават няколко седмици, преди да станат напълно ясни последиците от тази малка битка. Чували ли сте за генерал Дьорман?