— Не.
— Изградил репутацията си по време на Етиопската кампания и в хода на войната бързо се изкачил в служебната йерархия. Повечето си време прекарвал в Средиземноморието и Северна Африка. Всъщност е бил дребен човек, късоглед и тромав. Но хитър.
— Продължавайте. — Макгрегър привърши с яйцата и се прехвърли на препечения хляб.
— Хитростта му включвала и известна доза плячкосване в Етиопия. Без предварителна подготовка човек не би повярвал, че Етиопия е добро място за търсене на съкровища, но всъщност не било така. Дьорман натрупал значително лично състояние. Когато войната започнала да се обръща срещу Оста, Дьорман го скрил.
— В Трево.
— В Трево. — Бърнам кимна. — Неговото скривалище било едно от четирите известни съкровища, скрити от Оста в Италия по време на войната. Смята се, че има още едно някъде в Доломитите, друго се намира някъде извън Фиезоле, а за четвърто се носят слухове, че е скрито близо до Триест, покрай брега на север от Венеция. Периодично се намира по някой предприемчив италианец, който се отправя да търси тези съкровища. От време на време се пускат слухове, че някое от съкровищата действително е било открито. Преди няколко месеца беше съобщено, че съкровището в Трево е било открито в планините на север от града.
— И искате да кажете, че…
— Че е било изнесено от страната през Неапол. Съкровището е особено трудно за проследяване, защото е малко и преносимо. Останалите съкровища са златни кюлчета, но Дьорман е бил прекалено хитър, за да направи нещо такова. Неговото съкровище на стойност един и половина милиона американски долара е било компактно: диаманти.
— Диаманти ли? — зачуди се Макгрегър и отпи от първия си „Ром Колинс“.
— Красиви сини етиопски диаманти. Прошарени за разнообразие със сапфири. Човекът, който го открил, разбира се, бил ликвидиран от местните, които в Сицилия са…
— Мафията?
— Така предполагаме. Но след това в редовете им се случило дребно предателство — милион и половина могат да объркат главите на много хора — и скъпоценните камъни напуснали ръцете на мафията. Но те, разбира се, горели от желание да си ги върнат.
— Къде са отишли камъните?
— А! — възкликна Бърнам, който все повече се разпалваше. — Това е един много интересен въпрос. Става дума преди всичко за разпределено богатство. Виждате ли, нито един отделен индивид не може да се сдобие неочаквано с милион и половина долара, без да предизвика подозрението на правителството. Съществуват такива неща като данък доход, корпоративен данък — все неща, с които общо взето човек се справя трудно. Човек, който неочаквано е придобил милион и половина долара в каквато и да е форма, трябва да може да даде отчет откъде са дошли парите. Трябва да има съответните документи, счетоводни книги, сертификати за акции и те трябва да отчитат съществен период от време преди тази дата. Всичко трябва да бъде законно. В противен случай богатството е безполезно. Следвате ли мисълта ми?
— Следвам я.
— И така — продължи Бърнам. — На света има може би десетина души, които се занимават с уреждането на подобен тип парични въпроси. Те се наричат конвертори. Взимат голяма сума незаконно придобити пари и ги превръщат в законни активи. Умеят да слагат по-раншна дата, да осигуряват стари счетоводни книги, да уреждат данъчни декларации за минали години, да боравят с касови бележки и фактури. За една нощ могат да създадат корпорация с десетгодишна история. Всеки от тези хора върти огромен бизнес — по няколко милиарда долара на година. Най-големият сред тях е един индиец от Бомбай, който работи с търговците на опиум. Има един друг в Хонконг, който върти бизнес за двайсет и три милиарда долара на година. Тези хора взимат солиден процент в ролята си на конвертори. Обикновено делът им е трийсет процента от цялата сума. Например човек им дава един милион в брой, получени от обир или от контрабанда на наркотици, и получава обратно седемстотин хиляди във валидни активи. Следите ли мисълта ми?
— Следя я.
— От тези хора само един е в Неапол, но е стар и е твърдо под контрола на мафията. Следователно онзи, който е откраднал диамантите, не би се обърнал към него. Има друг един в Марсилия и още един в Танжер. Но не са влизали във връзка с нито един от двамата. Вместо това парите са били изпратени в чужбина. Крайната им цел е била Венецуела.