— Последно чух, че ще отиде да те търси в „Силвърстоун“.
— Страхотно! — Макгрегър се намръщи.
Поговориха още няколко минути. Йомън му разказа всичко, което знаеше за къщата, което не беше много — само че е голяма, има ограда, по която тече ток на места, но на други няма ток, и че някакви местни момчета от Порт Мартин веднъж опитали да я оберат. Повече никога не ги видели.
— Отивам там — каза Макгрегър.
— Сам ли?
— Да.
— Не е много разумно. — Йомън поклати глава, плати за бирата си и стана.
— Мисля, че ще е по-добре, ако отида сам.
— Не, мой човек — възрази Йомън. — По-добре да не ходиш сам.
Изкачиха наполовина склона на планината и застанаха на една малка площадка край черния път, от която можеха да гледат надолу към асфалтирания крайбрежен път на шейсет метра под тях, към брега и към носа.
Макгрегър легна по корем и загледа през бинокъла. „Силвърстоун“ се виждаше ясно. Постройката беше дървена, но беше изградена в стила на старите плантаторски жилища. Беше триетажна, бяла, със семпла фасада и високи колони, които обрамчваха вратата. Отляво на къщата имаше тенискорт, а от дясната — плувен басейн. Беше прекалено далеч, за да види кои са шестимата, които плуваха и си играеха в басейна, но едната от жените, малко встрани, седнала на един шезлонг, приличаше на Силви.
Каза го на Йомън.
— Какво прави?
— Нищо — отвърна Макгрегър, след като погледна повторно през бинокъла. — Просто си седи.
— Сигурен ли си, че е тя?
— Не, но на нея ми прилича.
— Кой друг е там?
— Има още петима. Не мога да видя точно.
Макгрегър пренасочи вниманието си от басейна към оградата. Минаваше покрай къщата и я криеше от пътя, като откъсваше напълно целия нос. Спираше там, където започваха отвесните скали на носа; мястото на съединението беше обточено със спирали от бодлива тел.
— Явно не искат неканена компания.
— Естествено, мой човек.
Носът се протягаше като пръст към океана. В по-голямата си част не беше ограден. Нямаше нужда — никой не можеше да се покатери по скалите. Имаше стъпала, които водеха надолу към плажа, но отгоре бяха преградени с врата и имаше пазач.
Макгрегър свали бинокъла.
— Какво ще правиш, мой човек?
— Ще вляза вътре.
— Как?
— Ще отида с колата до портала и ще се представя.
— Това е лесно — рече Йомън. — Ама как ще излезеш?
— Ако не се появя до дванайсет часа в „Какаду“ заедно със Силви — каза Макгрегър, — искам да дойдеш да ме търсиш.
— Няма да е лесно — възрази Йомън.
— Можеш ли да намериш оръжие?
Йомън се усмихна обидено.
— Ами тогава намери един пистолет — добави Макгрегър — и го използвай.
— Генералът ми дава трудно изпълнима задача — възрази Йомън. — Да не си мислиш, че командваш рота самоубийци?
— Мисля, че си находчив човек.
— Находчив е едно. Глупав е друго.
Макгрегър го изгледа.
— Ще можеш ли да го направиш?
Йомън доста време не каза нищо. Взе бинокъла и огледа къщата и носа. След малко предложи:
— Мога да доведа полицията.
— Не.
Йомън продължи да се взира през бинокъла.
— Имаш ли нещо против малко кръв?
— Само ако е тяхната.
Йомън свали бинокъла.
— Добре. Имаш дванайсет часа.
— Ще опитам сам да се измъкна — рече Макгрегър.
— Опитай. Ще ми спестиш неприятностите.
— Ще опитам.
— Но в случай че не успееш — добави Йомън с безизразно лице, — не губи кураж.
Макгрегър кимна.
— А пък ако ти дадат стая, покажи се и погледни навън — добави Йомън.
Макгрегър кимна.
— Имаш ли някаква идея?
— Имам един малък план — отвърна Йомън. — Погледни за пет минути през прозореца и запали цигара. След това влез вътре и стой надалеч от прозореца. Ясно?
— Ясно.
— До скоро — рече Йомън.
Макгрегър насочи пикапа право към главния вход. Спря го един местен с униформа в цвят каки. Беше дискретно въоръжен с пистолет, прибран в кобура на колана му.
— Не можете да влизате тук.
— Разбира се, че мога — възрази Макгрегър.
— Имате ли някаква работа тук?
— Господин Левет иска да се види с мен.
— Доктор Левет не желае да вижда никого.
Макгрегър изгаси двигателя на пикапа.
— Кажи му, че е дошъл Джеймс Макгрегър.
Пазачът го изгледа с неприкрита враждебност, но се обърна, отиде до портала и тихо каза нещо по телефона. Щом се върна, беше станал малко по-уважителен.
— Минете с колата отпред, паркирайте отляво и отидете до предния вход.