Макгрегър кимна и продължи с пикапа по настлания с чакъл път, който накрая се разширяваше в обръщало, точно пред колоните, които бяха издигнати от двете страни на главния вход. Спря до едно ферари, един мерцедес и един бял „Форд Англия“.
Излезе и почука на входната врата. Отвори му една прислужница. Беше облечена в официална колосана униформа, изражението ѝ беше също тъй официално.
— Господина Макгрегър?
— Да.
— Господин докторът ви очаква в библиотеката. Оттук, моля.
Поведе го по един коридор към голяма двойна врата, отвори я и го подкани да влезе в официална, доста елегантна библиотека. В далечния ѝ край, настанен зад лакирано бюро, изработено от тиково дърво, седеше огромен мъж с хавайска риза, бански гащета и очила — четеше някаква книга.
— А, господин Макгрегър!
Изправи се и протегна ръка.
— Предполагам, че сте доктор Левет?
Левет се засмя, грамадното му тяло се разтресе под безвкусно шарената риза.
— Радвам се, че се отбихте, господин Макгрегър. — Посочи един от столовете. — Нещо за пиене?
— С удоволствие.
— Аз пия само водка — заяви Левет и си наля прозрачна течност от кристална гарафа. — При това само руска водка. Тя е най-здравословната от всички силни напитки. Безцветна и чиста. Знаете ли какво слагат в скоча?
— Не — отвърна Макгрегър.
Левет му подаде водка без лед.
— Фузелово масло9, дървесни екстракти, формалин, малко бензол. Това му придава специфичния цвят. Бърбънът е най-лошият. Ромът, макар и безцветен, е най-често нечист и оказва ужасяващ ефект на нервната система. Съдържа паранитродифенол. Наистина гадна работа.
— Разбирам — Макгрегър погледна чашата си. — Може ли малко лед?
— Лед? Какво?! — Левет изглеждаше истински ужасен. — Сигурен съм, че се шегувате. Ледът охлажда напитката до осем градуса по Целзий. В горкия ни претоварен стомах пристига при приблизителна температура единайсет градуса — цели двайсет и пет градуса под телесната температура. Наистина е изключително жестоко по отношение на вашия стомах да пиете охладени напитки.
— А! — Макгрегър видя, че Левет вдига чашата си за наздравица, покорно го последва и отпи заедно с него.
Питието беше гладко и парещо.
Макгрегър премигна, за да спре сълзите си, и попита:
— Вие сте лекар, нали?
— Лекар ли? Не, за бога! Ненавиждам болестите. Какво ви накара да мислите така?
— Наричат ви доктор.
— А! Това е просто недоразумение. Доктор съм по философия. Имам степен по английска литература. — Посочи към библиотеката. — Обичате ли да четете, господин Макгрегър?
— Не особено.
Макгрегър сложи чашата си на масата и тръгна из стаята, разглеждаше заглавията на книгите. Изглежда, че цяла една секция беше посветена на Джонсън: „Кратки съчинения на Самюел Джонсън“, „Самюел Джонсън: биография“, „Джонсън като поет“, „Джонсън и съвременниците му“, „Джонсън и Лондон“.
— А аз чета много — каза Левет. — Всъщност съм признат авторитет.
— Относно Самюел Джонсън ли?
— Той и никой друг. Гордея се с мисълта, че съм един от шестимата или седмината на света, които знаят за него повече от всеки друг жив човек.
— Това хоби ли ви е?
— Развлечение.
— Очарователно. Дошъл съм по работа.
— Сигурен съм в това. А работата ми са парите, както знаете.
— Вашата работа — додаде Макгрегър — са диамантите от Трево.
За миг Левет замълча, после се усмихна и каза:
— Браво! Забележително заключение. — Вгледа се по-внимателно в Макгрегър. — Или някой ви помогна с него?
— Малко.
— Все пак е забележително. И как успяхте да избягате от затвора в Кингстън?
— Боя се — отвърна Макгрегър, — че репутацията на полицията в Ямайка е доста силно преувеличена.
— Именно, именно. Понякога ми се е случвало сам да стигна точно до същото заключение. При други обстоятелства, разбира се. — Левет замълча за миг. — Защо, по-точно, дойдохте да ме видите?
— Обвинен съм, защото станах жертва на инсценировка.
— Така ли?
— Да. И искам да знам защо.
— Мислите, че аз съм организирал инсценировката ли?
Макгрегър сви рамене.
— Притежавате „Спускане в небитието“.
— Така е — подсмихна се Левет.
— И искам да знам защо ми скроихте номер.
— Трудно може да се отговори на този въпрос — каза Левет. — Историята е дълга и, боя се, доста изморителна. Искате ли да излезем навън?
Преди Макгрегър да е успял да отговори, Левет вече беше тръгнал към двукрилата врата отстрани на къщата и я беше отворил. Макгрегър чу пляскане и смях и видя басейна.