Левет спря до вратата и каза:
— След вас.
Хората край басейна бяха очарователна малка групичка. В единия ъгъл беше Уейн, облегнат в един шезлонг, а в скута му се кикотеше, докато отпиваше от коктейла си, Моника Грант.
В друг ъгъл седеше Илейн, която галеше оцелотите си.
И там беше и Силви, която изглеждаше отвратена и разгневена.
— Мисля, че познавате всички — заяви Левет, като махна с ръка към хората около басейна. — Господин Уейн всъщност е брат ми, Чарлз Левет. Госпожица Грант е Барбара Левет, снаха ми. Познавате Илейн и, разбира се, очарователната Силви, която се отби в дома ми по-рано днес и бе убедена да остане.
Силви не каза нищо.
— Всъщност нямаше избор — весело заяви Левет. — Виждате ли, имаме нужда от вас. За да сме сигурни, че в крайна сметка ще се появите тук, се наложи да я задържим при нас.
Макгрегър погледна Силви по-внимателно и забеляза леката червена следа от удар на дясната ѝ буза.
— Накарахме я да остане навън, за да може всеки, който ни наблюдава с бинокъл, да може да я види край басейна. Така ли направихте?
— Да.
— И без съмнение вашият верен приятел, черният — Йомън, нали? Ще очаквате да ви се притече на помощ?
Макгрегър не каза нищо.
— Както се оказва — поясни Левет, — изпратихме четирима много силни приятели да се погрижат за него. Няма да го наранят много, но навярно ще му се наложи да прекара известно време в болницата.
Макгрегър не помръдна. Първата му мисъл беше, че Левет го лъже.
— Без съмнение ще го открият в „Какаду“ и ще се разправят с него на място — продължи Левет. — Мисля, че това е заведението, където Йомън обикновено… ммм, виси. Трябва да разберете, че това е само предпазна мярка, чиято цел е да ви позволи да работите, без ви прекъсват.
— Да работя ли?
— Разбира се — разсмя се Левет. — Защо си мислите, че сме ви докарали тук, ако не за работа?
— Не разбирам…
— От мафията — обясни Левет — ме посетиха тази сутрин. Държаха се много неприятно и преровиха цялата къща с щателност, която беше просто отвратителна. Знаете ли какво направиха? Пристигнаха с една флуороскопска джаджа, която може да прави рентгенови снимки. Направиха снимки на всичко. Всяка стая, всеки предмет, всеки дюшек, стол и лампа. Бяха изключително педантични. И когато приключиха, бяха напълно сигурни, че скъпоценните камъни не са у мен. Точно както всъщност бяха нещата през цялото време. Виждате ли, отношенията ми с мафията са много благоразумни. Обикновено върша частна работа, но в случая работя за тях. Бизнесът във Фрийпорт, на Бахамските острови, е един пример за това. Така че привидно отношенията ни са много сърдечни. Как е напитката ви?
— Добре е — отвърна Макгрегър. И отпи от топлата пареща течност, за да го докаже.
— Ако искате още една, само кажете. Във всеки случай отношенията ни с мафията са сърдечни, но не точно приятелски. Знаят, че върша външна работа. Така че когато се разбра, че яхтата ми, която бях дал назаем на мой приятел, ще бъде използвана за превозването на диамантите от Трево…
Левет сви рамене.
— Значи не сте били въвлечени лично в организирането на транспорта?
— Мило момче — каза Левет, — разбира се, че бях. Наеха ме, за да ги изпера, за да ги превърна от черни пари в бели пари. В пари, които могат да бъдат похарчени. Имах само един проблем.
— Мафията е била по следите им.
— Именно. И то съвсем наблизо. Така че трябваше да организирам изчезването на парите.
— Касата?
— Да, това беше част от плана. Беше само отклонение. Оставихме ги да я откраднат. Беше празна, разбира се.
— Разбира се.
— Щом мафията открие, че сейфът е празен, несъмнено ще удвоят усилията си да намерят статуята, скулптурата, която беше натоварена на борда в Неапол.
— В която са били скрити диамантите.
— Точно така.
— И сте я сложили в стаята ми…
— Без диамантите. Предварително бяха извадени. Но беше достатъчно, за да ви поставим в трудна ситуация с полицията.
— Забелязах го.
— И в крайна сметка ще ви постави в още по-трудна ситуация с мафията.
Значи това беше. Мафията щеше да го обработи и щеше да…
— Но аз ще има кажа какво е станало — възропта Макгрегър. — Ще им кажа цялата история.
— Силно се съмнявам — възрази Левет. — Елате и вижте какво оборудване сме ви приготвили. Трябва да го изпробвате и така нататък. А след това трябва да си починете, преди да се гмурнете — довърши Левет и се изсмя.
14.