Докато Макгрегър проверяваше бутилките и редукционния клапан в ъгъла на двора, Силви се приближи към него. Беше по бикини и изглеждаше много привлекателна и съблазнителна, много френска, но лицето ѝ оставаше сериозно.
— Как си? — попита го Силви.
— Добре съм.
— Видях, че куцаш.
Той едва сега си спомни за крака си. Под водата ухапването щеше да започне отново да кърви. А пък акулите…
— Нищо ми няма. Как се озова тук?
— Търсех те — отвърна тя почти укорително. — Обикалях покрай оградата и един мъж ме сграбчи и ме издърпа вътре. Накараха ме да облека това — Силви докосна банския костюм — и да седя до басейна. Цял следобед. Не ми позволиха да си тръгна. А другият през цялото време ме гледаше.
— Кой другият?
— Уейн или както там се казва.
— Ха!
— Да! — И в пристъп на женска гордост добави. — Жена му забеляза и не ѝ хареса.
Макгрегър продължаваше мълчаливо да проверява екипировката. След това постави бутилките на земята.
— Можеш ли да съблазниш Уейн?
Силви сбърчи нос.
— Много е важно.
Силви продължи да бръчка нослето си.
— Наистина е много важно — добави Макгрегър.
— Ще ни измъкне ли оттук?
— Ще помогне.
— В такъв случай ще видя какво мога да направя.
В този момент Левет дойде при тях и попита Макгрегър:
— Всичко наред ли е с екипировката?
— Наред е.
— Добре. Тогава елате с мен. По-добре ще е да си починете, докато се стъмни.
— През нощта ли ще се гмуркам.
— Да.
— Къде?
— Близо до „Спускане в небитието“ — поясни Левет.
— За какво?
— За диамантите. А сега елате.
Докато тръгваше, Макгрегър погледна назад към Силви.
Тя му намигна.
Потеглиха от плажа в седем вечерта, точно когато слънцето залязваше. Макгрегър, пазен от двете страни от двама здравеняци, последва Левет надолу по вкопаните в скалата стълби.
Чакаше ги лодка с работещ на празни обороти извънбордов двигател.
Качиха се, лодкарят отблъсна лодката от брега и се насочи към морето. След половин миля — небето бързо притъмняваше — Макгрегър попита:
— Как очаквате да открия диамантите?
Левет се подсмихна.
— Те бяха свалени от яхтата, преди да потъне. Скулптурата също беше свалена, а скъпоценностите бяха поставени там, където мафията никога не би се досетила да ги търси. — Левет посочи към океана. — Там, долу.
— Но как ще ги намеря?
— Ще използвате това. — Левет извади малък радиоприемник, който пиукаше през интервал. — Към диамантите е прикачен радиопредавател. Това устройство ще ви отведе право при него. Направено е, разбира се, така, че да не пропуска вода. Тези японци са много хитри. Същинска изненада е, че изгубиха войната, нали?
Подаде приемника на Макгрегър. През цялото време пиукането ставаше все по-силно.
— Задачата наистина е много проста — поясни Левет. — Диамантите са скрити в едно коралово образувание на дълбочина дванайсет метра.
— Кой ги е скрил там?
— Един приятел.
— Който вече е покойник, навярно? — попита Макгрегър.
— Не ставайте параноичен — засмя се Левет.
— Просто съм любопитен.
Пиукането се усилваше, а след това изведнъж удвои честотата си.
— А! — възкликна Левет. — Сега сме точно над мястото.
Макгрегър погледна през борда на лодката, но в сгъстяващия се мрак не можа да забележи нищо под повърхността. Погледна си часовника — седем и трийсет.
Докато нагласяваше бутилките на гърба си, попита:
— Имате ли пушка?
— Пушка ли?
— Пушка със стрели. По това време рибите чук излизат да се хранят.
— Така ли? — усмихна се Левет. — Е, няма да ви се наложи да останете дълго долу.
— Без оръжие изобщо няма да мога да се върна.
Последва кратко мълчание. Лодката леко се полюляваше от слабото вечерно вълнение. Единственият звук беше писукането на радиоприемника.
Накрая Левет кимна на лодкаря, който извади малък газов пистолет с къси стрели. Макгрегър го огледа, прецени в ръка теглото му и провери стрелата. Имаше бойна глава с експлозивен тризъбец, зареден с „Магнум“ калибър 357.
— Това задоволява ли ви? — попита Левет.
— Ще се наложи да се задоволя с него — отговори Макгрегър. — Искам още две стрели с глави.
— Нямаме резервни.
Макгрегър сви рамене.
— Тогава няма да се гмуркам.
Последва ново мълчание и накрая Левет отново кимна. Лодкарят даде на Макгрегър две допълнителни стрели с резервни бойни глави. Макгрегър разви запушалките им и провери зарядите, след това отново ги завинти върху стрелите и ги защипа на колана си за тежести.