— Извикай полицията.
Барманът повдигна вежди.
— Станало ли е нещо?
Йомън осъзна, че гърмящата музика сигурно е заглушила стрелбата.
— Имаше малко военни действия отзад.
— Кой е виновен? Полицията ще пита.
— Проклет да съм, ако зная — отговори Йомън и тръгна да излиза.
— Съсипваш репутацията на заведението — викна след него барманът и посегна към телефона.
— Няма накъде повече — отвърна му Йомън.
Върна се в хълмовете, гледащи към „Силвърстоун“. Чувстваше се отвратен и изморен. Беше взел един револвер — малък, 38 калибър, но нямаше пушка, а му трябваше.
Погледна през бинокъла. Къщата беше осветена, но не се виждаше никой. Макгрегър беше казал дванайсет часа и Йомън щеше да му ги даде. Дванайсет часа щяха да станат в полунощ. Сега беше осем и четиридесет.
Качи се в колата, запали я, слезе по пътя близо до къщата и зачака. На дясната седалка до него имаше газова пушка със стрели, заредени с експлозивни бойни глави.
Макгрегър, помисли си Йомън, може би щеше да му е благодарен за малко преждевременна помощ.
16.
Макгрегър гледаше как Левет налива две водки, едната от които беше за него. Бяха сами в огромната библиотека. Макгрегър беше потърсил Силви, но не беше успял да я открие.
— Дължа ви благодарност — каза Левет. — Бяхте изключително полезен.
— Благодаря — отвърна Макгрегър.
— Донякъде ви намирам за обаятелен — добави Левет. — Жалко, че ще се наложи да се отървем от вас.
— Смятате да се отървете от мен?
— Именно. Подготвили сме подходящ финал за тази авантюра. Виждате ли, през цялото време водихме мафията за носа. Но досега със сигурност са осъзнали, че вие сте ключът към цялата история. Ще ви търсят навсякъде по острова.
— И ще ме намерят ли?
— О, да!
Левет отиде до прозореца и погледна към басейна. Макгрегър забеляза, че отвъд осветената площадка на басейна, близо до ръба на скалата, мъж с огромна торба хвърля късове месо във водата.
Събираше акулите.
— Разбира се, ще се наложи да изчакаме да стане светло — добави Левет. — Тогава ще има прилив.
— Значи тялото ми ще бъде изхвърлено на брега?
— Моля ви — рече Левет. — Не говорете такива пошли неща.
— Ами Силви?
— Все още не съм решил — отвърна Левет. — Тя е толкова очарователна!
— Комбинацията ви няма да сработи, Левет. Ще ви победим в тази…
— Кои сме ние? — разсмя се Левет. — Нали не включвате по случайност Йомън в тази история? В този момент горкият човечец лежи и умира в някоя канавка.
— Съмнявам се.
Левет се усмихна и отпи от водката си.
— Предвидили сме всяка възможност. Повярвайте ми.
В стаята влезе едър набит чернокож.
— Джордж, покажи на господин Макгрегър стаята му и се увери, че не може да я напусне.
Джордж кимна. Левет се усмихна на Макгрегър.
— Бих искал да поговоря още с вас, господин Макгрегър, но, честно казано, тази нощ ще е доста натоварена за мен.
Отведоха Макгрегър по едно широко стълбище към втория етаж. Не чу и не видя никого. Зачуди се дали Силви и останалите не са отведени някъде.
Джордж го блъсна в малка стая с легло и един стол. Единственият прозорец гледаше към басейна.
— Лягай — заповяда Джордж — и мълчи!
Беше огромен и недружелюбен. Макгрегър легна и замълча. Лежеше на леглото, гледаше тавана и се чудеше дали Левет не е прав за Йомън. Ако бяха ранили Йомън и бяха отвели Силви, тогава той щеше да е наистина много загазил.
Не искаше дори да мисли за това.
В крайна сметка реши, че по един или друг начин ще разбере какво се е случило. Погледна Джордж, който тъкмо палеше цигара.
— Ще дадеш ли и на мен?
— Млъквай — сопна се Джордж.
— Е, хайде де, само една цигара…
Джордж се поколеба, после хвърли една цигара на Макгрегър. Не поемаше никакви рискове, въпреки предимствата на ръста си. Макгрегър забеляза, че не е въоръжен, но всъщност и не му се налагаше да бъде.
Макгрегър запали цигарата и се опита да дръпне, без да се закашля.
— Хубава къща си имате. — Стана и отиде до прозореца с цигарата в ръка.
— Лягай веднага! — нареди му Джордж.
— Исках само да отворя прозореца — отвърна Макгрегър, отвори прозореца и усети нощната прохлада. Навън се виждаше басейнът, точно под прозореца, а зад него мъжът, който все още продължаваше да хвърля хранителни отпадъци в океана, за да държи акулите наблизо.
Макгрегър дръпна от цигарата. Огънчето ѝ светна ярко.