Ако Силви беше на горния етаж, досега вече щеше да е слязла. Ако не беше…
Макгрегър се затича през къщата, към част от нея, в която все още не беше влизал. Мина покрай стаите на прислугата и усети мириса на храна — миризмата идваше откъм кухнята.
Светлините в кухнята бяха изгасени. Той влезе и отначало помисли, че е сам, но после чу кикотене. Взря се в другия край на помещението и видя две прегърнати фигури.
Едната беше на Силви. Нямаше никакво съмнение кой е другият.
Прокрадна се тихо до мъжа и го потупа по рамото. Когато мъжът се обърна, Макгрегър за кратко мярна изуменото лице на Уейн, преди върху него да се е стоварил юмрукът му.
Уейн рухна.
Силви го изгледа хладно.
— Не си счупи краката да бързаш. — Изплю се върху неподвижното тяло. — Уейн е свиня.
Макгрегър я хвана за ръката и каза:
— Нямаме време за сантименталности.
И я поведе навън.
Задната градина беше хладна и тиха. Крясъците и виковете на хората, които се бореха с огъня, се чуваха приглушено.
Макгрегър посочи една пътека, която водеше покрай къщата, и каза:
— Да се махаме оттук.
В същия момент се чу ръмжене. Макгрегър се обърна и видя в мрака две котки, точно на границата на светлината.
Фидо и Фиона. А зад тях беше Илейн.
— Толкова ли бързаш да си тръгнеш? — подметна тя.
18.
Йомън беше видял всичко. Беше видял как огромният мъж залита назад, ударен от стрелата; миг по-късно беше видял пожара и беше зърнал тялото на Макгрегър, докато той скачаше в басейна.
После зачака, чудеше се какво да прави.
Макгрегър беше уточнил, че го иска след дванайсет часа. Може би помощта му нямаше да му трябва преди това.
От друга страна, Макгрегър може би нямаше да възрази.
Йомън се качи в колата и подкара към къщата. При портала пришпори двигателя и мина направо, като сниши глава, докато подминаваше къщичката на стражата. Не беше нужно — нямаше пазач. Докато караше по алеята, забеляза пред себе си бягащ мъж.
Пазачът.
Малко късно, но пазачът се обърна и го видя. Измъкна пистолета си.
Йомън натисна газта. Един куршум разби предното стъкло, но след миг той усети как колата се разтресе, щом удари пазача. Йомън продължи към къщата. Щом приближи, видя още един пазач, застанал на стъпалата.
С автомат в ръце.
Куршумите натрошиха фаровете му и пробиха гумите; колата започна да криволичи като полудяла и се заби в една палма. Зашеметеният Йомън изпълзя навън. Куршумите продължаваха да раздират колата и околните дървета.
Той се хвърли на тревата. Последва още един откос, а после тишина.
Йомън вдигна газовата пушка и изпълзя настрани. В градината цареше пълна тишина. Не можеше да види фасадата на къщата, но чуваше как някакъв мъж вика на някой друг.
Бързо притича към ъгъла на къщата и погледна. Мъжът при вратата беше приклекнал зад една колона.
Зачака. Погледна нагоре и видя пламъците, които вече ближеха рамката на отворения прозорец и се прехвърляха към покрива, който също вече гореше.
Миг по-късно по земята започнаха да падат горящи дървени плочки от покрива.
Мъжът пред къщата погледна нагоре и отстъпи назад от колоната.
Йомън дръпна спусъка на газовата пушка. Чу се съскането на газ, а след това стрелата удари стрелеца и избухна от допира с тялото му. Мъжът пусна оръжието си, което изтрополи по предните стъпала, и падна неподвижен на земята.
Йомън се затича напред, грабна автомата, насочи го към дърветата и дръпна спусъка.
Нищо не се случи.
Натисна спусъка отново. Автоматът беше засякъл. Йомън го хвърли с отвращение, измъкна револвера от колана си, отвори вратата и се втурна вътре.
Щом първата котка се хвърля към него, Макгрегър се извъртя настрани. Усети как ноктите ѝ посягат към гърба и рамото му; котката разкъса ризата му и изсъска.
Теглото на животното го свари неподготвен и Макгрегър падна на земята. В ръката му се впиха остри зъби.
Макгрегър се изви настрана, претърколи се и видя, че втората котка го доближава. Вдигна пистолета към главата на първата и натисна спусъка.
Зъбите се отпуснаха и животното падна настрана.
— Фиона! Ти уби Фиона! — изпищя Илейн.
Втурна се към него, но Силви я пресрещна, спъна я и се хвърли върху нея.
Междувременно озъбеният Фидо се хвърли върху Макгрегър и зъбите му се впиха в китката му. Макгрегър изпусна пистолета и извика от болка.
Претърколи се заедно с животното, усещаше горещия му дъх и миризмата, която се разнася, когато си близо до див звяр. Опита се да го отблъсне, но Фидо беше силен и яростен. Ноктите му раздраха гърдите му, ризата му стана на парцали.