А след това оцелотът изведнъж изчезна.
Макгрегър погледна изненадано нагоре.
Фидо лежеше неподвижно на земята. Главата му беше смазана.
А един познат глас каза:
— Мой човек, помощ трябва ли ти?
Беше Йомън, приближаваше се тичешком.
— Явно си много сигурен в стрелбата с тази чудесия — рече Макгрегър и посочи пушката.
— Разбира се — отвърна Йомън. — Разбира се.
После погледна Илейн и Силви, които пищяха и се деряха, и без нито дума отиде и ги раздели една от друга. Илейн го изгледа сепнато, но Йомън стовари пушката върху главата ѝ и тя се свлече на земята.
Силви я изрита.
— Уф! Отвратително!
— Изглежда, компанията ни не ти харесва — обади се глас зад тях. — Жалко.
Макгрегър се обърна.
Левет беше застанал с Барбара на вратата на къщата. Държеше автомат.
19.
— Не мога да не изкажа възхищението си от хитростта ви — каза Левет. — Успяхте по забележителен начин да отклоните вниманието ни. А приятелят ви, по най-скромна преценка, е изключително издръжлив.
Обърна се към Йомън и стреля. Йомън се преви и падна, после се изтърколи от светлината в мрака под храстите. Начинът, по който падна, беше просто отвратителен.
Макгрегър понечи да се хвърли към него.
— Не! — спря го Левет. — Стойте на място. Иначе момичето ще го последва.
Откъм храстите не се чуваше никакво движение. В светлината се виждаше левият крак на Йомън, извит по неестествен начин.
Макгрегър спря.
— Насам — нареди Левет и посочи с дулото на автомата към басейна. — Нямаме много време.
От покрива върху тревата се сипеха горящи въглени.
— Наложи се да пришпорим малко графика — продължи Левет. В другата си ръка държеше найлоновата торба с диамантите. — Това представлява проблем, но не е нещо непреодолимо. Време е за последното ви гмуркане, господин Макгрегър. Ще им харесате на акулите.
Макгрегър се остави да го отведат покрай къщата, покрай басейна и после към ръба на скалата. В мрака можеше да види как на петнайсет метра под тях се разбиват леките вълни на океана.
Не усещаше нищо друго, освен че леко му прилошава. Йомън беше убит. Бог знае какво щеше да се случи със Силви.
— А сега скачайте! — нареди Левет. После го приближи и добави: — Ако обичате!
— Не — възпротиви се Макгрегър.
— Тогава ще се принудя да ви застрелям.
— Но това ще развали целия план — възрази Макгрегър.
— Въпреки това ще го направя.
Макгрегър сви рамене. Беше изморен. Вече не му пукаше от нищо. Погледна още веднъж надолу към водата.
Всичко друго беше по-добро от възможността да падне жив във водата. Всичко друго.
— Мисля да ви прострелям в крака — каза Левет и наведе автомата към крака на Макгрегър. — Приятно пътуване, господин Макгрегър.
Последва изстрел.
Макгрегър, който се беше напрегнал в очакването на куршума и болката, която щеше да последва, се сепна. Нищо не се случи с него, но Левет се извъртя, олюля се, а торбата с диамантите излетя във въздуха и се отвори. Камъните се разпръснаха и заблестяха като звезди, докато падаха в океана.
Левет изкрещя и падна на земята. Претърколи се и с писък падна от скалата. Гърлото му издаде последен, болезнен вик.
После се чу тежко цопване.
Макгрегър се обърна и видя Йомън да излиза от храсталака с револвер в ръка. Усмихваше се.
— Как си, мой човек?
— Добре. — Макгрегър го изгледа втренчено. — Но ти нали…
— Не — прекъсна го Йомън. — Изобщо не ме уцели. Просто реших малко да му отвлека вниманието.
Една пламтяща греда падна с трясък и се претърколи със съскане в басейна.
— Все пак предлагам да се махаме оттук — добави Йомън.
Така и направиха.
20.
— Отчаян съм — каза Бърнам, докато гледаше как полицейският лекар маже гърба на Макгрегър с йод.
— Не бъдете отчаян — отвърна Макгрегър.
— Иска ми се да бяхте извикали полицията.
— Мислех, че не ви достигат хора и сте претоварени с работа.
— Да, но…
— Мислех, че разполагам с четиридесет и осем часа.
— Вярно е, но…
— Затова сам се хванах на работа.
— Ето от това съм отчаян най-много — каза Бърнам. — Трима мъртви в „Какаду“.
— Пиянско сбиване.
— Други четирима мъртви в „Силвърстоун“. И полуизядено тяло на брега, и пожар в къщата.
— С всеки може да се случи.
— Трудно ми е да го повярвам.