— Не и както карам аз.
— Очевидно. — Уейн кимна. — Очевидно. — Отхапа залък от препечената филийка и погледна Макгрегър. С погледа на бизнесмен — уверено, преценяващо. — По-стар сте, отколкото очаквах.
— Вие също.
— На колко години сте всъщност? — Уейн остави филийката и се зае с бърканите яйца. — Разкажете ми накратко за себе си.
— Нямам какво толкова да разказвам — отговори Макгрегър. — Водолаз съм. На трийсет и девет години. Живея в Кингстън от четиринайсет години. Преди това се занимавах с вадене на потънали съдове в Ню Йорк и Маями. Не изкарвах много и мразех работата си, затова дойдох тук.
— А преди Ню Йорк?
— Бях в Пасифика, чистех плажовете от мини за морската пехота.
Уейн продължаваше да дъвче яйцата си.
— И как беше там?
— Като в лош сън. — Макгрегър дръпна от цигарата и се загледа през прозореца. Не обичаше тази част — първоначалното печелене на доверие у клиента. Трябваше да направи добро впечатление. Надяваше се, че Уейн няма да навлезе в територията на личния му живот.
— Чух, че сте бил ранен през войната — подхвърли Уейн.
— Да. За малко да изгубя крака си. На докторите след това им потрябваха три години, за да го закърпят.
— Забележително! — възкликна Уейн, без да спира да дъвче. — Забележително. Е, няма повече да го увъртам, господин Макгрегър. Препоръчаха ви горещо. Горим от нетърпение да ви наемем на работа.
Макгрегър се подсмихна.
— Особено като се има предвид, че съм единственият на острова с подходящо оборудване за тази работа?
— Повече ни интересува да намерим подходящия човек за тази работа — възрази Уейн.
— Но другите ви опции са да докарате със самолет екип от Флорида или Насау, а това ще струва доста. Доста е леко казано — оборудването е много тежко.
— Дали не се опитвате да ми кажете, че искате да увеличите цената си? — попита Уейн.
— Мисля по въпроса.
— Няма какво да го увъртаме — рече Уейн. — Тази работа е важна и изключително деликатна. Ще ви платим всичко, което поискате, в разумни граници, разбира се.
— Това ще зависи от работата.
— В такъв случай — каза Уейн, като избърса устата си със салфетка, — нека да ви разкажа за работата.
Избута настрана масичката, разкашля се, после запали цигара. Пресегна се към един голям куфар, отвори го и извади отвътре скици, схеми и морски карти, които разпръсна върху пода.
Взе една гланцирана фотография на кораб и я подаде на Макгрегър.
— Това е проблемът. Яхтата „Спускане в небитието“. Трийсет и седем метра по ватерлинията, луксозно обзавеждане, пет самостоятелни каюти, всяка със собствена баня.
— Тонаж? — прекъсна го Макгрегър.
— Четиридесет и четири, мисля.
— Мислите?
Уейн провери документите.
— Да… четиридесет и четири.
— Къде е потънала?
— На пет мили на изток оттук и на по-малко от миля от брега, горе-долу. Според най-точната ни преценка се намира някъде тук — подаде на Макгрегър една морска карта, — точно извън външните рифове. Тук има два рифа: вътрешен, който е приблизително шест метра, и външен риф, който се спуска до…
— Знам за рифовете — каза Макгрегър. — Кога е потънала?
— Вчера.
Макгрегър замълча за миг.
— Вчера ли?
Уейн смукна от цигарата си и се усмихна.
— Чудите се защо съм тук толкова скоро. Морските застрахователни компании не са обичайно толкова пунктуални в изпращането на свои представители. Нали това си помислихте?
— Грубо казано.
— Мисля, че постепенно ще разберете за какво става дума. Корабът е застрахован за два милиона и сто хиляди долара, така че загрижеността ни е обяснима, но това е само част от проблема.
Макгрегър се намръщи. Досега не бе чувал представител на морска застрахователна компания да нарече яхта кораб. Освен това Уейн му се стори някак несигурен. Погледна отново картата.
— Как е легнала?
— Не сме съвсем сигурни. Мислим, че носът гледа на север, към открито море, а кърмата лежи ето тук. Това означава, че кърмата е на дълбочина около двайсет метра, а носът на около двайсет и четири. Тук наклонът е доста голям…
— Има ли големи повреди?
— Не. Доколкото знаем, няма. Надяваме се, че е невредима.
— Но не знаете.
— Да, не знаем.
Макгрегър се намръщи.
— Чия е?
— Принадлежи на американски индустриалец, който е направил състоянието си в стоманения бизнес. Купил е яхтата преди девет месеца от един австралиец и допреди няколко седмици я е държал в Средиземноморието. Прекарал я е до Маями, по-точно до Уест Палм, за ремонт, и след това е доплавала тук.