— Не е ли бил на борда?
— Не. Живее близо до Питсбърг и планираше да дойде дотук със самолет, след което да я вземе от Оча до Аруба.
Макгрегър кимна.
— И искате да ви кажа дали може да бъде извадена?
— И това също — отвърна Уейн. — Но освен това имаме още няколко големи притеснения от застрахователна гледна точка.
— Какви са те?
— Искаме преди всичко да разберем защо е потънала — отговори Уейн и загаси цигарата си.
Последва кратко мълчание. Макгрегър изчака за пояснение, но тъй като такова не последва, подметна:
— Не съм сигурен, че следвам мисълта ви.
— Самият аз не съм сигурен, че казаното от мен има някаква смисъл — поясни Уейн. — Виждате ли, нещо се е случило на борда на тази яхта. Имало е експлозия в машинното отделение, ако съдим по показанията на очевидците. Плавателното средство е било снабдено с два двигателя от по шестстотин конски сили на фирмата „Катерпилар“ с дизелово гориво…
— Дизелови?
— Да, защо?
— Продължете, моля.
— Два двигателя по шестстотин коня. Може да поддържа без проблеми скорост от четиринайсет възела. Тези дизели са били грижливо проверени в Уест Палм. Били са в идеално работно състояние. Въпреки това е имало взрив. И яхтата е потънала много бързо. Станало е за няколко минути.
— Има ли пострадали?
Ако имаше смъртен случай или някой беше получил сериозно нараняване, това щеше да бъде извън компетенцията на Макгрегър. Правителството на Ямайка щеше да проведе свое собствено разследване, тъй като яхтата беше потънала в ямайски териториални води.
— Не — отвърна Уейн. — Това е най-странното. Имало е шест членове на екипажа, в това число шкиперът, капитан Лумис. И освен тях е имало един пътник. Всички са успели да напуснат яхтата навреме и са били прибрани от една рибарска лодка.
— Разбирам. Къде се намира в момента капитан Лумис?
— Тук, в града. Отседнал е в хотел „Ризърв“.
Макгрегър кимна. Знаеше къде е „Ризърв“ — евтин хотел сред хълмовете, където собствениците на яхти по традиция набираха екипажите си.
— Бих искал да поговоря с него.
— Разбира се. Ще уредя по-късно днес…
— Не си правете труда — прекъсна го Макгрегър. — Ще го направя сам.
Уейн сви рамене.
— Както желаете.
— А пътникът? Кой е той?
— Всъщност е пътничка — обясни Уейн. — Моника Грант. По отношение на нея капитан Лумис е постъпил по най-добрия възможен начин.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа по отношение на даването на гласност — Уейн вдигна новия брой на вестник „Глийнър“4. — Нито дума за яхтата и потъването ѝ. Нито думичка. Капитан Лумис е успял да скрие всичко под похлупак, което е добре.
Макгрегър не каза нищо.
— Виждате ли — продължи Уейн, — собственикът на „Спускане в небитието“ е доста добър приятел на госпожица Грант. А съпругата на собственика…
— Ясно — вмъкна Макгрегър. — Разбрах ви.
— Така че това е ситуацията — каза Уейн. — Яхтата е потънала и не знаем защо. Собственикът гори от желание да го запази в тайна и не желае името на госпожица Грант да бъде споменавано.
— Няма да можете да го запазите в тайна вечно — възрази Макгрегър.
— Да. Дори няма да се опитваме. Това, което ще направим, е, че ще обявим потъването на яхтата все едно се е случило тази вечер. Това ще ни позволи да измъкнем безпроблемно госпожица Грант от мястото на събитието, далеч от репортерите и фотографите. В края на краищата е една много добра история — странно потъване на луксозна яхта със загадъчна красавица на борда. Достатъчно добра, за да се добере чак до вестниците в Питсбърг.
— Значи госпожица Грант е красива, така ли?
Уейн сви рамене и излезе на балкона.
— Вижте сам. — Посочи надолу към басейна. — Блондинката в шезлонга, която чете списание.
Макгрегър погледна надолу и видя едно момиче по бикини, което се излежаваше край басейна.
— Красива е.
— Вече е регистрирана като гост на хотела — поясни Уейн. — Когато новината за потъването бъде разгласена, вече ще е била гост на хотела за цели двайсет и четири часа. Никой няма да я свърже със събитието.
Макгрегър се намръщи.
— Изглежда, сте готов да направите много, за да защитите собственика на яхтата. Това не излиза ли малко извън задълженията на един застрахователен агент?
— Предполагам — отговори Уейн, — но специалните обстоятелствата го налагат.
— Какво имате предвид?
— Собственикът, Робърт Уейн, ми е брат.
Уейн остави смисълът на казаното да бъде разбран. Макгрегър не беше сигурен как точно трябва да го интерпретира, но щеше да го реши по-късно. Междувременно имаше други проблеми.