Риба чук.
Той погледна превързания си глезен. Ако кървеше, в дневната светлина щеше да изглежда зелен. Зелената кръв щеше да се процежда през бялата превръзка. Но в светлината на прожектора щеше да бъде червена.
Вгледа се по-внимателно. Нямаше силно кръвотечение. Но може би кървеше съвсем леко…
Рибата чук зави обратно. Едното ѝ око в края на отвратителната ѝ глава се завъртя, за да го погледне. Макгрегър насочи светлината право в окото, отблизо, за да я заслепи.
Акулата зави настрана и се отдалечи с едно-единствено мощно замахване на опашката си.
Той изведнъж се смрази. Беше попаднал в нещо като водолазен кошмар — нощно гмуркане и риба чук. В комбинацията се криеше страх, който беше почти първичен. Възпротиви се на паниката, на желанието си да се устреми към повърхността, да зарита с крака нагоре, като изпуска мехурчета и излъчва страх.
Това биха били обстоятелствата, които най-силно щяха да възбудят акулата и да я накарат да го нападне. Така че остана неподвижно, като дишаше леко и се насилваше да се отпусне, докато въртеше лъча светлина наоколо и чакаше акулата да се върне в обсега му.
Опипа пистолета на кръста си и допълнителните стрели. Можеше, разбира се, да се възползва от тях, но не искаше. Искаше да ги запази за по-късно.
Вместо това разви бойните глави и извади остриетата на стрелите. Измъкна отвътре патроните калибър 357 и ги пусна в джоба си, после хвърли остриетата настрана. Сега имаше три тъпи голи стрели. С тях не можеше да пробие нищо; ако ги изстреляше по човек отблизо, щяха да го насинят, но нямаше да пробият кожата му.
Започна бавно да се издига. Акулата се върна в широка мързелива дъга; Макгрегър изчака и тя отново се скри в тъмнината.
Той продължи нагоре с пистолета в едната ръка и найлоновата торба в другата. На дълбочина девет метра акулата се върна. Макгрегър изчака и изстреля първата стрела. Прицели се в тъпата ѝ муцуна.
Стрелата изхвръкна в експлозия от газ. Металната пръчка се удари и отскочи, но акулата се завъртя бързо и изчезна в мрака.
На четири и половина метра се появи отново. Макгрегър изстреля нова стрела, която удари акулата отстрани. При удара хищникът отново се изви настрана.
Макгрегър пусна третата стрела и зарита към повърхността. Миг по-късно усети върху раменете си нечии силни ръце, които го издърпаха в лодката.
Помогнаха му да свали бутилките и го сложиха да легне на палубата.
Моторът на лодката забръмча и ги понесе обратно към „Силвърстоун“.
Част III
Бели пари
По-добре да живееш богат, отколкото да умреш богат.
15.
— Добра работа! — похвали го Левет; оглеждаше найлоновата торбичка с диамантите. — Много добра работа! А сега стрелите, моля.
Макгрегър поклати глава.
— Ще трябва да си ги поискате от рибата чук.
Левет повдигна вежди.
— Значи сте видели акула?
— Да.
— Колко вълнуващо.
Лодката се приближи към плажа близо до носа. Левет направи знак на лодкаря, който започна да хвърля късове месо и хранителни отпадъци от кърмата.
— Какво правите? — изненада се Макгрегър.
— Привличам тълпата — отвърна му Левет. Зад лодката отпадъците подскачаха във водата по вълните от килватера. Акулите започнаха да се появяват, да разцепват водата, да гълтат месото и отново да се гмуркат. Бяха поне шест.
— Няма нужда да се безпокоите — каза Левет. — Това е само предпазна мярка. Не бихме искали да скочите зад борда и да отплувате в мрака. Нали?
— Не ми е хрумвало подобно нещо.
— Радвам се да го чуя. — Левет си погледна часовника. — Сега е осем часът. Вашият приятел без съмнение е в клуба. Ще се справят с него. Това оставя само вас и вашата очарователна приятелка. Ще измислим някакъв начин да се погрижим за вас.
— Няма нужда да бързате — подхвърли Макгрегър.
— Наистина, няма нужда да бързаме — съгласи се Левет.
Роджър Йомън беше видял как лодката отплава в морето и как Макгрегър се качва на нея. Въпреки че скоро след това лодката се беше изгубила в мрака, Йомън имаше някаква идея какво се случва. Затова веднага се беше отправил към „Какаду“, където можеше да намери оръжие.
„Какаду“ беше шумен и необуздан както всяка вечер. Йомън влезе и се заприказва с бармана, като му прошепна тихо: