— Неприятности.
Барманът, който смесваше коктейл с ром, попита също така тихо:
— Неприятности ли?
— Аха, мой човек. Оръжейни неприятности.
— Какво ти трябва?
— Четиридесет и пети калибър и пушка.
— Кога?
— Веднага.
Барманът въздъхна.
— Ще ти трябва повече от това.
— Че защо?
— Две момчета те търсиха днес. Единият е в ъгъла, другият е отвън. Обзалагам се, че имат приятели.
— На колко се обзалагаш?
— На четирима.
— Познаваш ли ги?
— Никога не съм ги виждал.
— Къде са се настанили.
Барманът сви рамене.
— Някъде отзад.
Йомън кимна.
— Посочи ми ги.
Барманът кимна към слабия черен мъж в ъгъла, който имаше белег на бузата.
— Само той е вътре.
— Добре.
— Мой човек, само не потрошавайте всичко — добави барманът, докато Йомън се отдалечаваше.
— Ще опитам.
Докато Йомън се приближаваше към първия мъж, който се беше привел над бутилка бира „Ред Страйп“, лицето му безстрастно. Йомън спря пред масата и сложи пръстите си на ръба ѝ.
— Искал си да ме видиш.
Мъжът го погледна изненадано.
— Ти Йомън ли си?
— Точно така — отвърна Йомън. — Имаш ли си приятели?
Мъжът се намръщи.
— Какви приятели?
И понечи да посегне под масата. Йомън с едно-единствено бързо движение блъсна масата напред и уцели мъжа в корема, като го накара да се превие на две. Юмрукът му се стовари върху главата му и заби брадичката му в плота.
Мъжът се отметна назад в стола си; от устните му течеше кръв и очевидно беше замаян. Йомън пристъпи зад масата, взе револвера от ръката му и го вдигна на крака.
— Къде отиваме?
— Навън, мой човек — отвърна Йомън.
Пъхнал едната си ръка под яката на мъжа, а с другата притиснал револвера в гръбнака му, Йомън го изведе през предната врата. Спря на прага и изблъска рязко мъжа навън, в ярката светлина, която оформяше нещо като езеро пред входа.
Мъжът се спъна и се просна по очи в прахоляка.
От храстите се появи втори.
— Назад, махай се — викна мъжът на земята, но беше закъснял. Йомън вече беше насочил оръжието срещу втория мъж.
— Вади го! — нареди Йомън.
Мъжът замръзна, после бръкна в джоба си.
— Бавно! — добави Йомън.
Мъжът много бавно извади пистолета си и го пусна на земята.
— Нещо много пищови имате — подхвърли Йомън. — Ела тук.
Вторият мъж се приближи колебливо. Йомън замахна с револвера, който стискаше в ръка, и цапардоса мъжа през лицето. Докато той падаше, Йомън го удари с юмрук в слънчевия сплит; мъжът изгрухтя и падна неподвижно на земята.
Йомън се обърна към първия мъж, който се мъчеше да се изправи, изрита го в челюстта и мъжът падна назад.
Йомън взе оръжието на втория и се промъкна през храстите към задната част на клуба. Шума на стийл-драм оркестъра вътре със сигурност беше прикрил всеки звук, който се беше разнесъл пред клуба.
Зад заведението имаше малка площадка и няколко кофи за боклук. Трима мъже използваха една от тях като маса за карти. Пушеха и играеха с мълчалива съсредоточеност.
От храстите Йомън викна:
— Горе ръцете! Бързо!
Мъжете спряха, но не помръднаха.
— Ръцете горе!
Тримата бавно вдигнаха ръце. Йомън излезе от храстите. Мъжете го загледаха любопитно и след това, сякаш по незнаен сигнал, се изправиха и започнаха да се раздалечават.
— Не мърдайте!
Те продължаваха да се движат. Скоро щяха да са прекалено далеч един от друг, за да ги покрива всичките.
— Спрете! — спокойно повтори Йомън. Вече беше избрал целта за първия си изстрел. Спря се на мъжа отляво, най-едрия от тримата.
Мъжете не спряха. Йомън стреля и уцели мъжа в крака. Куршумът събори мъжа и той се претърколи на земята. Единият от другите двама посегна към кръста си. Йомън не се поколеба и го гръмна в гърдите. Мъжът погледна надолу изненадано, докато тялото му политаше назад, а кръвта му избликваше на струя върху третия мъж, който все още стоеше прав.
Мъжът на земята посягаше към пистолета си. Йомън го застреля в главата и се обърна към последния останал.
— И ти ли искаш да си поиграем?
Мъжът поклати отрицателно глава. Дори ако събитията от последните няколко секунди го бяха обезпокоили, не го показваше с нищо. Очите му бяха студени и наблюдателни.
— Обърни се!
Мъжът се обърна. Йомън направи две крачки и стовари пистолета си върху тила му. Мъжът се строполи. Йомън взе оръжието му, както и тези на другите двама.
Върна се в клуба и тръшна пистолетите на бара. После погледна бармана и каза: