— Относно парите…
Уейн отвърна отсечено.
— Готови сме да ви предложим по сто долара на ден.
— Плюс разходите — отвърна Макгрегър.
— Да. Плюс разходите.
— Ще ми трябва скиф5 с прилични размери, да речем дълъг десет метра. Компресор, въздушни бутилки, оборудване — разполагам с всичко това, но ползването им струва по сто долара на ден.
— Става — съгласи се Уейн.
— А моята собствена цена е двеста долара на ден — допълни Макгрегър.
При тези думи Уейн замълча за кратко.
— Беше ми казано — рече накрая, — че цените ви не са чак толкова високи…
— Обикновено не взимам толкова — отговори Макгрегър. Почука с пръст върху морската карта, която показваше мястото, където беше потънала „Спускане в небитието“. — Но това е страната на взривните глави.
— Моля?
Макгрегър се подсмихна.
— Страната на взривните глави. Означава, че не можете да се гмурнете по тези места без газов пистолет или копие с взривна глава. Особено извън външните рифове.
— Боя се, че не ви…
— Защото — поясни Макгрегър — този участък от брега е най-далечната атлантическа част на острова, най-незащитените води. Гъмжи от риби чук6.
Уейн все още изглежда объркан.
— Това е вид акула — добави Макгрегър. — Една от най-опасните.
— Разбирам.
— Двеста на ден — повтори Макгрегър.
Уейн кимна.
— Съгласен.
— Ще се погрижа за наемането на скифа и за заплащането на собственика му. Цялото ми оборудване ще бъде тук утре сутринта.
— Добре.
— Утре можем да започнем.
— Добре. Ще ви е нужно нещо, за да започнете — каза Уейн и бързо написа чек за хиляда долара, размаха го, за да изсъхне мастилото, и го подаде на Макгрегър. — Толкова стигат ли?
— Мисля, че да.
— Освен това исках да предложа може би по-късно днес да прелетим над мястото. Можем доста лесно да наемем самолет от летището в Оча. Какво ще кажете за два следобед?
— Слънцето ще е прекалено високо — каза Макгрегър. — В два няма да видим никакви сенки. По-добре в три и половина или четири.
— Добре. Да се заема ли с уреждането на самолета?
— Да.
— В такъв случай става ли да се срещнем направо на летището? — предложи Уейн.
— Става — каза Макгрегър и излезе от стаята с чека в ръка. Слезе във фоайето на хотела, размениха си подигравателни погледи със служителя на рецепцията, след което отиде до басейна, за да поговори с Моника Грант.
2.
Отблизо момичето беше наистина много красиво, ако се съдеше по онова, което се виждаше от него. Което практически беше всичко. Бикините бяха миниатюрни; тялото ѝ беше стройно, загоряло до тъмно и отпуснато спокойно.
— Госпожица Грант?
Момичето свали списанието и го постави напреки върху кафявия си корем. Забеляза дрехите му и се намръщи.
— Да?
— Казвам се Джим Макгрегър. — Момичето продължаваше да се мръщи. — Водолазът — поясни Макгрегър.
— А, да! Здравейте. — Протегна му ръка и смени намръщената гримаса с усмивка. Наистина приятна усмивка. Макгрегър забеляза, че има зелени очи.
— Ще извадите ли яхтата?
Макгрегър седна на бетонната площадка до нея и запали цигара.
— Ами, все още не знам. Но скоро ще разберем.
— Надявам се да успеете — каза тя. — Много е красива. Най-красивата, която съм виждала.
— Ако имате няколко минути — рече Макгрегър, — бих искал да поговорим за нея.
Още една усмивка.
— Разбира се.
— Къде се качихте на яхтата?
— В Уест Палм. Долетях със самолет от Ню Йорк, след като ремонтът на яхтата привърши. Исках да почернея малко, преди Робърт да е пристигнал. Виждате ли, трябваше да се присъедини към нас тук. Щяхме да направим едно красиво пътуване до Аруба. Робърт дори говореше, че можем да отидем до Венецуела.
— Венецуела ли?
— Да. Но не знам дали го каза сериозно, или не. Робърт обича да крои големи планове.
— Разбирам. Значи се качихте в Уест Палм. Кога беше това?
— Преди две седмици — отвърна момичето. В отговор на въпросителния му поглед допълни: — Аз съм танцьорка. До неотдавна работех в „Копа“. Но напуснах, когато Робърт ми предложи това пътуване…
Макгрегър кимна. Наистина приличаше на танцьорка.
— Щом са две седмици, значи е било на втори?
— Точно така. На втори ноември.
— И кой друг беше на борда?
— Капитан Лумис и екипажът — петима моряци. Бях малко притеснена от това, но те се оказаха много възпитани.
6
Семейство акули, характерни с особената плоска и странично продълговата форма на главата. — Б.пр.