— Махай се от прозореца веднага и лягай на леглото.
Макгрегър не помръдна.
— Махай се оттам, казах!
Огромната лапа на Джордж го сграбчи за врата и го хвърли в другия край на стаята, към леглото.
Макгрегър се втурна към вратата и завъртя топката, но беше заключено.
Джордж го погледна и се разсмя.
— Заключено е отвън.
Макгрегър се върна до леглото и седна. Джордж остана до прозореца и продължи да се взира навън.
— Какво гледаше толкова навън…
И изведнъж млъкна. Издаде гъргорещ звук и потрепери. После се отпусна.
И падна по гръб на пода на стаята.
От гърдите му стърчеше стрела от газова пушка. Беше се забила в гърдите му и бойната глава се беше взривила, оставяйки зейнала дупка. Имаше кръв навсякъде по рамката на прозореца и по пода.
Макгрегър се намръщи. Йомън беше отвън, ясна работа.
Претърси тялото на Джордж за ключове. Ключове нямаше. Погледна си часовника — беше девет. Имаше три часа да се измъкне и да изведе Силви.
Опита отново вратата. Беше направена от як дъб. Може би щеше да успее да извади осите на пантите и да се измъкне по този начин, но щеше да вдигне много шум и да отнеме много време.
Имаше ли друг начин? Погледна през прозореца към басейна.
Колко ли беше дълбок?
Върна се при вратата, притисна ухо до дървото и се ослуша. Отвън нямаше никой, но смътно чу женски глас, гневен и крещящ. Изглежда, че беше доста надалеч, може би навън или пък на долния етаж.
Отиде до прозореца, но не чу нищо. Мъжът, който хвърляше храна в океана, беше приключил и си отиваше, като влачеше зад себе си празния чувал.
Изчака още няколко минути. Никой не се появи край басейна; площадката му си оставаше пуста. Освен това беше суха, което представляваше проблем. Ако скочеше в него, щеше да се чуе цопването му, но ако излезеше веднага, щеше да намокри площадката и да остави следи…
Изчака още. И докато чакаше, се разнесе гневен женски глас:
— Ах, тази мръсна кучка!
Макгрегър се върна при тялото на Джордж. Извади кибрита и запали завивката и чаршафите. Когато се разгоряха добре, пусна в един ъгъл халосните патрони „Магнум“ и се върна при прозореца.
И скочи.
17.
Падането му се стори много дълго и когато най-сетне се заби във водата, плясъкът беше непоносимо шумен. Водата се разплиска по площадката.
Сграбчи решетката на отточната тръба и изчака, докато имаше въздух. Мина поне минута, преди да изплува предпазливо, като се придържаше към стената на басейна.
Не видя никого. Изчака, после погледна над ръба. Площадката пустееше. Невероятно, но не го бяха чули или забелязали. От мястото, където беше, можеше да види право в библиотеката, където Левет спореше с Моника Грант — всъщност Барбара Левет.
Барбара изглеждаше разстроена. Мръщеше се, кършеше ръце, ръкомахаше необуздано.
Макгрегър изчака, за да успокои дишането си. Докато чакаше, погледна към прозореца, от който беше скочил — стаята грееше в меко розово, а навън се извиваше пушек.
Време беше да се размърда.
Измъкна се от басейна, потрепери от студения въздух и се промъкна до прозореца на библиотеката. Отблизо можеше да чуе спора по-ясно.
— … се отървеш от тази кучка — казваше тъкмо Барбара.
— Всяко нещо с времето си — отвърна Левет и ѝ подаде чаша. Барбара явно беше заслужила лед във водката си.
— Искам да я разкараш оттук.
— Уверявам те…
— Не искам да я виждам близо до Хари.
— Барбара, мила! Всяко нещо с времето си.
— Не можем да го отлагаме — Барбара глътна питието си на екс. — Сега е вече прекалено късно.
— Трябва да оставяш на Хари да има малки приключения.
— Как ли пък не!
— Барбара, държиш се много…
В този момент Илейн се втурна в стаята и викна:
— Пожар! В стаята с Джордж и водолаза.
Левет излезе от стаята, телесата му се тресяха. Двете жени го последваха. Библиотеката опустя.
Макгрегър отвори вратата и влезе вътре.
На горния етаж се чуваха викове и тропот на крака. Той се огледа и видя дамската чанта на Барбара на едно голямо кожено кресло. Бързо я отвори и я претърси.
Златното пистолетче все още беше там. Той провери пълнителя: имаше шест патрона, калибър 22.
Пъхна пистолета в джоба си. На горния етаж се чуваха викове и кашлица; пушекът беше започнал да се просмуква надолу и се извиваше покрай тавана в мързелива синя панделка. Последваха три изстрела — халосните патрони се бяха взривили. Чуха се още викове.
Той излезе в коридора, спря и се вслуша в гласовете. Чу шумното съскане на пожарогасител.