— Вашата работа — отвърна Макгрегър — е да накарате хората да го повярват. А за останалото имате двама свидетели. Барбара Левет, снахата на господин Лоша новина. И Илейн.
— Това е вярно — съгласи се Бърнам. — Двама свидетели.
Последва мълчание.
Доста време Макгрегър не каза нищо. Бърнам го гледаше неотклонно.
— Все още ли се опитвате да я защитавате?
— Не. Не точно.
— Предполагам, че сам искате да се разправите с нея.
— Не знам — отговори Макгрегър.
— Но предполагам, че разбирате напълно ситуацията?
— И аз така предполагам — каза Макгрегър. — Още от самото начало. Виждате ли, името ми е в телефонния указател, но въпреки това отнема време да бъда открит. Особено първата нощ. Разбирате ли, бях в апартамента на Силви. Обадиха ми се там. Само по себе си това е нещо интересно. Всеки, на който му е известно, че може да ми се обади там, когато не вдигам другия си телефон, знае доста за мен.
— И затова решихте да играете по тяхната схема?
— Да. Исках да разбера дали е въвлечена.
Бърнам кимна.
— Но сега вече знам със сигурност — добави Макгрегър. — Всъщност отдавна го бях разбрал. Всичко вървеше прекалено гладко. Познаваха ме, знаеха навиците ми прекалено добре. Някой явно ги съветваше.
— Отворили са сметка на нейно име в Мартиника — каза Бърнам. — Петдесет хиляди долара — завещани от несъществуващ чичо в Сейнт Пусия.
— Бели пари — каза Макгрегър. — Тоест чисти.
— Да.
Макгрегър отпи от своя „Ром Колинс“ и въздъхна.
— Е, Силви ще ми липсва.
— На ваше място не бих съжалявал — каза Бърнам. — Сигурен съм, че би гледала съвсем спокойно как умирате.
Макгрегър не каза нищо.
— Знаете ли, донякъде поемата беше съвсем уместна — добави Бърнам.
— Каква поема?
— Опитах се и преди да ви кажа — въздъхна Бърнам. — Името на яхтата, „Спускане в небитието“, е всъщност гатанка, която разкрива името на собственика. Разбирате ли, господин Левет беше учен.
— Специалист по Самюел Джонсън.
— Да. Чели ли сте поемата на Джонсън за смъртта на господин Робърт Левет, прочут навремето лекар?
— Не.
— Доста е известна. Последните три реда от втората строфа са:
— Очарователно — каза Макгрегър.
— Знаех си, че ще ви хареса.
Йомън го откри при пикапа, зает с проверката на бутилките и клапаните.
— Какво става, мой човек?
— Приготвям се за спускане.
— Къде?
— Близо до носа. Разбра ли, че няма да получим никаква награда за това, което направихме?
— Да, но…
— Реших, че заслужавам малка награда. Казах на полицията, че теченията покрай носа са бързи и променливи.
— Покрай носа ли? Там няма никакви течения…
— Именно.
— На лов ли отиваш? — намръщи се Йомън.
— Предложиха ми да стана съсобственик на хотел на остров Голяма Бахама. Мисля, че е време да се възползвам от предложението.
— Ами водолазният бизнес…
— Оставям ти го на теб. — Макгрегър се качи в пикапа. — Хайде, ела. Трябва ми малко капитал. Все ще успеем да намерим шест-седем от онези камъчета.
Йомън се настани до него.
Потеглиха надолу покрай брега на Оча Риос. След известно време Йомън подметна:
— Тя липсва ли ти?
— Не — отвърна Макгрегър. — По дяволите, твърдо не.
Обработка
Сканиране: viper, 2021
Разпознаване, корекция и форматиране: shadow, 2021