— Накъде отплавахте от Палм Бийч?
— Към Бимини. Капитан Лумис каза, че имаме нужда от пробно плаване. По някаква причина не изглеждаше много уверен. Така че отидохме в Бимини и останахме да пренощуваме там, за да се заредим с припаси.
— Припаси ли? — Макгрегър си помисли, че сигурно има предвид минерална вода: пътуването от Уест Палм до Бимини беше прекалено кратко, за да имат нужда от нещо друго, а пък Бимини беше прекалено скъпо пристанище за всички останали припаси; един разумен капитан би изчакал до Насау или Фрийпорт.
— Да. Имаше някаква мебелировка и други неща за каютите.
— Мебелировка ли?
— Да. Така че я натоварихме и продължихме към Насау.
— Надявам се, че пътуването е било спокойно?
— Да. Имахме един облачен ден и това беше всичко.
— Някакви проблеми с двигателите?
— Изобщо нямахме никакви проблеми с двигателите — отвърна тя — чак до самия край.
— И от Насау…
— Продължихме направо към Ямайка. Без да спираме. Времето беше идеално, просто възхитително. И пристигнахме в Ямайка преди три дни.
— Къде минахте през митнически контрол?
— Митнически контрол ли?
— Да. Задължени сте да минете през митническия контрол на първото си междинно пристанище.
— Искате да кажете, там, където мъничкият инспектор дойде и ни попита дали носим оръжие и други работи?
— Точно за това питам.
— В Оча — отвърна тя. — Точно тук.
— Значи това е било първата ви спирка?
— Да.
Макгрегър кимна.
— Продължавайте.
— Ами, отидохме на… май беше на изток? Да, на изток. От Оча покрай брега. Искахме да паркираме до брега, близо до мястото, където е къщата на Робърт. Разбирате ли, има къща надолу по брега. Щяхме да спрем там и да го изчакаме да дойде със самолета. Капитан Лумис ни откара там вчера следобед и паркирахме…
— Хвърлихте котва — поправи я Макгрегър.
Моника му хвърли зашеметяваща усмивка.
— Наистина знам много малко за мореплаването. Да, хвърлихме котва близо до брега. Исках да сме малко по-близо, но капитан Лумис каза, че имало рифове и че не можем да се доближим повече от това. Така че хвърлихме котва там и прекарахме остатъка от следобеда на слънце. А след това изведнъж се озовах във водата, а яхтата потъваше. Просто ей така! — Щракна с пръсти.
— Имаше ли експлозия?
— Наистина не знам — рече тя. — Опитвах се да си спомня, но всичко стана толкова бързо… Мисля си, че сигурно е имало някаква експлозия или поне някакъв шум. И в следващия момент бях във водата и капитан Лумис ни отвеждаше настрани, защото каза, че покрай потъващ кораб се получава всмукване, и тогава наистина се изплаших. Беше много страшно. Сигурно щях да съм още по-изплашена, ако наистина знаех какво се случваше, но тогава бях просто зашеметена.
— Никой ли не беше наранен от експлозията?
— Не. Какъв късмет! Капитан Лумис беше много загрижен за всичко. Когато рибарите ни прибраха, им плати много пари — по сто долара на всеки, — за да си държат устата затворена. Чак по-късно разбрах защо е била цялата суматоха. А после научих, че Робърт им е дал инструкции за мен. Разбирате ли, Робърт се притеснява от жена си. Всичките пари са нейни и го е страх, че може да се разведе с него.
— Значи рибарите ви прибраха — каза Макгрегър. — По кое време беше това?
— Не знам. Около шест. Започваше да се стъмва. Откараха ни на брега и отидохме в къщата на Робърт. Там намерихме чисти дрехи — даже една рокля за мен — и куфари, и други неща, и капитан Лумис ни накара всичките да се настаним в хотели. И се обади в Чикаго на брата на Робърт, застрахователя, който долетя нощес. Много приятен човек — запознахте ли се с него?
— Да — отвърна Макгрегър.
После се намръщи.
— Нещо нередно ли има? — попита Моника.
— Не, нищо.
Докато се връщаше към мотоциклета си, Макгрегър запали цигара и се опита да свърже всичко научено. Нещо нередно ли имаше? Всъщност нищо не беше както трябва. Започна да отмята наум точките една по една:
Уейн. Ако наистина беше следовател за морски застраховки, беше или много неопитен, или много глупав.
Картите. Позицията на кораба беше отбелязана с кръстче. Обикновено предполагаемото място на потъването се отбелязваше с голям кръг, поне четвърт миля в диаметър. Никога с кръстче — никога толкова точно.
Историята. Ако се вземеше предвид, че Моника Грант беше изключително привлекателно момиче, дори ако се вземеше предвид, че трябваше да държат потъването настрана от питсбъргските вестници, как беше възможно да го запазят в тайна от пресата в Ямайка? Ямайка беше в известно отношение голям остров: двеста и четиридесет на осемдесет километра, а Кингстън беше най-голямото англоговорещо пристанище на юг от Маями, макар иначе да беше малък. Новините пътуваха бързо и неудържимо. Ежедневният „Глийнър“ беше малък и ексцентричен, но горд вестник, с репутацията, че съобщава всичко ставащо на острова, което си струва да бъде споменато. Как Лумис беше успял да го постигне?