— Успокой се, Джеф — намеси се Броуиър. — Просто търсим някои отговори. Господин Кинг, моля ви, повикайте доктор Грийн. Да видим дали знае нещо повече от нас.
— Здрасти, шефе — каза Грийн. — Здравейте, доктор Броуиър. Какво става?
— Имаме записи на инцидента — каза Кинг. — Искаме да ги видите и да ни кажете каквото можете.
Грийн сви рамене и седна пред монитора.
— Това не е ли паркинг „Б“? Нали взривът е бил на портала?
— Паркинг „Б“ е — потвърди шефът на охраната и включи замразения кадър.
— Да, ето я колата ми. Бялата.
— Наблюдавай я — тихо го предупреди Хортън.
— Какво искаш да кажеш? Аз… о… о, не! — Той се ококори при първия блясък и появилия се облак дим, после се навъси. — По дяволите, шефе! Остават ми още две години да изплащам…
Никой не му отговори. Стиснал юмруци, Грийн мълчаливо догледа остатъка от записа, после опря чело върху ръцете си.
— Имате ли представа какво се е случило? — попита Кинг.
Грийн вдигна глава и дълбоко си пое дъх.
— Да. Тенеси.
— Какво?
— По Коледа минах през Тенеси да видя брат си Брандън и новороденото му момиченце — с въздишка поясни Грийн. — Нали знаете, там на всеки изход по магистралата има магазини за фойерверки и всеки твърди, че неговите били по-големи, по-ярки и по-евтини. Та на връщане си купих. — Той поклати глава. — В жабката имаше пиратки за двайсет долара, а под предната дясна седалка — ракети за петдесет.
Кинг вдигна вежди.
— По Коледа значи? И защо още са били в колата?
— Защото не бях решил за какво да ги използвам. Ако не знаете, тук в Охайо тези фойерверки са забранени. Уф, по дяволите — забранени фойерверки! — изпъшка той. — Застрахователната компания сигурно ще го използва като оправдание да не изплати…
— Имате ли представа защо са избухнали?
Грийн мълчаливо поклати глава.
— Как бяха опаковани?
— Още бяха в найлоновите си обвивки. Не ги бях отварял. — И извинително прибави: — Къщата на съседите ми е прекалено близо, а те не обичат силен шум. Пазех ги за Деня на незнайния воин, когато с Джилиън щяхме да ходим в хижата на родителите й на Блак Лейк. — Грийн погледна шефа на охраната. — Моите фойерверки ли са ранили вашия човек?
Кинг стисна устни и поклати глава.
— Не. Явно не.
— Може ли да го кажа на застрахователната компания? — попита Грийн и се изправи.
— Доктор Грийн — обади се Броуиър, — ще съм ви благодарен, ако засега почакате малко с това. Няма нужда други да ни задават въпроси, когато не можем да отговорим и на своите.
— Местната полиция не разследва ли вече случая? — попита Хортън. — Мислех, че болниците са длъжни да уведомяват за всички инциденти с огнестрелно оръжие.
— Така е — потвърди Броуиър. — За щастие доктор Джова от „Олънтанги“ ми е приятел и прие уверението ми, че пистолетът не е пряко свързан със случая. Засега няма да има полицейско следствие.
Кинг одобрително кимна и каза:
— Чудесно.
— Е, щом всички го правят, мога и аз — рече Грийн. — Да почакам, искам да кажа. Поне за кратко.
— Благодаря ви, доктор Грийн. Ако обичате, утре се обадете на господин Кинг — каза Броуиър. — На тръгване се отбийте в служебния офис — техническият директор ще ви даде ключовете на някоя от служебните коли за временно ползване.
Грийн се изненада, после каза:
— Благодаря. — И заотстъпва към вратата. — Шефе, утре ще повторим ли експеримента?
— Не знам — отвърна Хортън.
— Аз знам — рече Броуиър. — Никой няма да работи, докато не разберем какво се е случило.
— Шефе?
Хортън кимна.
— Да.
— Добре, тогава ще си взема кутията с обяда и ще си тръгвам.
Грийн излезе, а Кинг и Броуиър се спогледаха.
— Два пистолета, градинска барака, оръжеен сейф и фойерверки — каза директорът. — Можем ли да направим някаква връзка, господин Кинг? Можете ли да свържете някой човек или група от хора с петте инцидента?
— Не. Не ми се ще да го призная, но други освен моите хора нямат достъп до оръжието и сейфа. — Кинг се изправи. — Може би ще е най-добре лично да приказвам с Ерик и Чарли.
— Съобщете ми, ако се появи нещо. — После, когато шефът на охраната излезе, Броуиър се обърна към Хортън. — Е, какво мислиш?
— Нямам абсолютно никаква представа какво се е случило.
Директорът се усмихна.
— Освободи всичките си хора, Джеф. И си иди и ти. До утре сутрин затварям лабораторията, за да може Донован да си свърши работата. Тримата ще се срещнем в седем сутринта, за да решим какво да правим.
— Добре. Но ми е малко странно да се прибера вкъщи по светло в работен ден. Ще се чудя какво да правя.