Хортън се намръщи.
— Може би трябва да изнеса това нещо навън.
— Може би. А в това време аз ще занеса кутията с останалите патрони на охраната и ще им обясня, че искам през следващия половин час да чакат в началото на отбивката. Ще свършим ли дотогава?
— Би трябвало. За този експеримент няма нужда да правим всички досадни калибрации. Трябва ни едносричен отговор — да или не.
Когато Броуиър се върна, дисплеите на двата пулта бяха включени и трансформаторната платформа на апарата бръмчеше. Хортън правеше последни настройки на дигиталната камера, която беше поставил на тринога в единия ъгъл.
— Аха — каза директорът. — Отегчителното търсене на доказателство. Или мислиш да документираш нашата смърт?
— Мисля, че ако се случи каквото очаквам, ще трябва да гледам записа няколко пъти, преди да повярвам — отвърна Хортън, изправи се и отстъпи назад. — Смятам, че сме готови.
— Почти — рече Броуиър и му подаде защитни очила и опаковка дунапренови запушалки за уши. — А аз смятам, че трябва да застана ей там, зад пулта на Лий.
Хортън неловко се подсмихна, после седна на стола си, насочи към камерата малко дистанционно управление и над обектива замига червена лампичка.
— Деветнайсети май, два и деветнайсет след полунощ, лаборатория „Дейвисън“, център „Планк“, корпорация „Терабайт“, Кълъмбъс, Охайо. Присъстват доктор Карл Броуиър, директор, и доктор Джефри Хортън, заместник-директор. Тества се хипотеза, свързана с инцидентите от осемнайсети май…
— Хайде стига си дрънкал — прекъсна го Броуиър. — Нито ти си от Си Ен Ен, нито аз съм безсмъртен. Започвай — натисни бутона, по дяволите.
Леко изчервен, Хортън се обърна към пулта.
— Начало — десет процента, ниска честота…
Последвалата канонада го накара да подскочи. С разтуптяно сърце и пищящи уши, той се завъртя на стола си и видя струи бял дим, които се издигаха от четирите дупки. Две месингови гилзи все още подскачаха по пода — трак-трак-трак. Третата се бе забила в плочката на тавана.
— По дяволите — измърмори Броуиър. — Какво е това, по дяволите?
Разтреперан, Хортън протегна ръка, взе опаковката запушалки за уши от плота и я разпечата. После с трескаво нетърпение ги напъха в ушите си. Чувстваше гърлото си пресъхнало и сякаш му бяха откъснали езика.
— Уве… — Той преглътна и опита отново. — Увеличаване на енергията с една десета процент в секунда. — Въведе промените и се обърна към платформата преди да натисне бутона.
Този път го видя — жълто-червения блясък, светлата месингова гилза, полетяла към тавана, малкия сиво-бял гъбовиден облак изхвърлени газове, падащата обратно гилза. Бум! Трак-трак…
Смаяни и ликуващи, Броуиър и Хортън за миг се спогледаха в търсене на потвърждение. „Възможно ли е?“ — питаха очите на Хортън. Тези на Броуиър бяха изпълнени с благоговение, като че ли отдавна се беше отказал да се надява, че вселената може да го изненада.
Бум! Трак-трак…
Бум! Трак-трак…
И така, докато не изхвърча и последната гилза. Мониторите показваха, че излъчвателят е на по-малко от петнадесет процента енергия.
— Спокойно може да стигне до портала и паркинга — каза Хортън, след като направи изчислението на персоналния си електронен бележник. — Даже ефектът да е обратнопропорционален…
— Сякаш ги ударихме с чук — удивено каза Броуиър, попи челото си с кърпичката си и продължи с треперещ глас: — Доктор Хортън, когато видите Горди, предайте му, че фирмата ще му изплати колата.
3.
Предсказание
Уиндзор, Северна Каролина. Полицията съобщава, че е открила улики за вчерашното ужасяващо тройно убийство в супермаркета „Би-Ло“. Записът на охранителната видеокамера показва двама маскирани убийци, които завързват очите на шестте си жертви с изолирбанд, карат ги да легнат един върху друг и после най-спокойно стрелят по тях.
Лабораториите „Терабайт“ в Кълъмбъс официално останаха затворени деветнадесет дни. Но когато накрая ги отвориха, завърналият се персонал веднага разбра, че през това време са настъпили някои промени.
— Елфите са свършили доста работа — загледан през десния прозорец на квадратния „Скайстар“ на Лий Тейър, каза Гордън Грийн.
— Какви елфи?
— Ония, дето направили обувките вместо обущаря, докато той спял.
Грийн имаше предвид новата барака и портала до новия черен асфалтов паркинг, появил се на мястото на един тревист участък, доскоро обрасъл с дървета.
Близо до бараката имаше нова товарна рампа, която препречваше старото изходно платно на отбивката. От двете й страни се издигаха бетонни прегради. В момента разтоварваха кафяв бус на Ю Пи Ес. До стената откъм страната на лабораторията беше спрял светлосин камион на „Терабайт“ и двама мъже в униформи на охраната товареха в каросерията му някакви пакети.