Освен това лабораториите бяха отделени от Шанахън Роуд с нова ограда.
— Вече май няма да пускат външни коли — отбеляза Лий.
— Според мен малко пресилват нещата. Ти как мислиш?
След няколко секунди предположението на Лий се потвърди от двамата пазачи на портала, които ги упътиха към паркинга.
— Доктор Лий Тейър, номер осем — каза първият и залепи лепенка от вътрешната страна на предния прозорец. — Доктор Грийн, мястото на новата ви кола ще е номер девет. Можете да изчакате придружител в павилиона.
И посочи една плексигласова кабина на няколко метра зад пропуска, който напомняше портал на летище. До кабината имаше три шестместни покрити колички, които нямаше да изглеждат не на място на игрище за голф — или, помисли си Грийн, в епизод на „Затворникът“.
— Мисля, че има нещо, което още не знаем — рече Лий. — Да вървим да видим дали имат намерение да ни го кажат.
Преди да ги пуснат през портала Лий и Горди трябваше да предадат старите си служебни карти от „Терабайт“ и получиха нови, по-големи, които се носеха на шията.
— Ако исках да нося нашийник, можех да постъпя на работа в Ай Би Ем — измърмори Грийн, докато крачеха към павилиона.
Там ги очакваше поредното унижение. Не им позволиха да шофират сами до лабораторията. Имаха нужда от специален ключ, който се поверяваше единствено на „придружителя“ — в този случай тридесетинагодишна жена с рамене на спортистка и добродушни, но зорки очи.
Нито Лий, нито Горди се опитаха да надвикат воя на електромотора и вятъра, шибащ платнения покрив на колата. Ала по средата на пътя Горди мълчаливо посочи странния кобур на шофьорката — правоъгълното черно устройство вътре по нищо не приличаше на пистолет.
Минаха през бившия главен портал, до който имаше нова шестстенна бронирана кабина.
— Ал Капоне — каза Горди, когато колата влезе през стоманена врата, достатъчно здрава, за да спре всичко друго освен военна машина.
— Моля?
— Има предвид новата кабина — извика през рамо шофьорката. — Прилича на бункерите, които през трийсетте години строели в малките градове, за да се справят с банковите обири. Веднъж видях такъв в Гоушън, Индиана — точно на ъгъла на градския площад. Картечници на главната улица — представяте ли си?
— Трябва ли? — попита Лий.
Когато влязоха, тя мълчаливо посочи на Горди, че по време на отсъствието им по оградата са пуснали ток.
Той кимна.
— Нова действителност. Вече не сме в Кълъмбъс, Дороти.
Придружителката им ги закара до главния вход на центъра „Планк“, където служебните им карти бяха подложени на нова проверка. Служителят прокара скенера по щрих-кода и ивицата в долния край, чиято информация се сравняваше с тази в компютъра на охраната и каза:
— Директорът и доктор Хортън ви чакат в заседателната зала.
— Няма ли да ни придружите дотам? — иронично попита Лий.
— Не, докторе — поклати глава пазачът. — Аз нямам право да влизам в тази лаборатория.
Когато двамата му заместници влязоха в заседателната зала, лицето на Джеф Хортън грейна.
— Лий, Горди! Радвам се да ви видя.
— И ние се радваме да те видим, шефе — отвърна Грийн. — Малко се страхувах, че ще заваря тук Патрик Макгуън6…
Хортън и Карл Броуиър се засмяха, а Грийн чак сега забеляза другия човек в стаята — слаб мъж със строго лице и почти осезаемо спокойно излъчване. Директорът стана от стола си и даде знак на непознатия да се приближи.
— Доктор Грийн, това е новият член на вашия екип. Пит Макган, това са доктор Гордън Грийн и доктор Лий Тейър. Дадохме на Пит длъжността координатор на специалните материали.
— Какви специални материали? — Грийн въпросително погледна Хортън.
— Евфемизъм за данъчната му декларация — поясни Броуиър. — Господин Макган, преди полковник Макган от морската пехота, ще отговаря за осигуряването, съхраняването, боравенето и подготовката на проби за новата ви експериментална програма. Това ми напомня нещо. Доктор Грийн, получихте ли чека си? Някакви проблеми с колата?
— Трябва да изчакам една седмица, за да ми доставят нужния цвят — но не бих го нарекъл проблем — отвърна Грийн. — Искам още веднъж да ви благодаря…
— Излишно е — прекъсна го директорът. — Ние сме виновни за случилото се.
Докато Грийн намръщено мислеше, Тейър пристъпи напред и попита:
— Някой от вас ще бъде ли така любезен да започне от началото? Защо е цялата тази охрана? И при цялото ми уважение към господин Макган, защо ни е нужен нов човек само за да се занимава с пробите ни?