Резултатите останаха непроменени. Магнум и колт, пушки и пистолети, бий двеста и осемнадесет или уинчестър четиристотин петдесет и осем — само частица от секундата, след като излъчвателят достигнеше енергийно равнище десет процента, патроните избухваха, меката месингова гилза се разцепваше и куршумът падаше в специално поставената за целта кутия.
В края на седемнадесетия ден, след като вече бяха тествали сто и четиридесет проби и скуката заплашваше да измести здравословното нетърпеливо любопитство, а от Карл Броуиър нямаше и следа, Хортън най-после пое ръководството на проекта.
— Омръзна ми — каза той, затвори лабораторния дневник и се обади на Макган. — Пит? Има промяна в графика. Искам утре и в събота да тествам чисти барути и в понеделник да започна с материалите от трета серия. Можеш ли да го уредиш? Добре. Благодаря. До утре сутрин.
Когато затвори, чу зад себе си тихо, но искрено ръкопляскане и се обърна. Грийн и Тейър го бяха подслушвали.
— Отлично решение — каза Грийн. — Толкова ми беше писнало, че мислех през уикенда да се поразходя с новата кола до Тенеси.
— Защо тестостеронът е влюбен в експлозиите? — с въздишка попита Лий, без да очаква отговор. — Шефе, щом утре сутрин ще започнем с барутите, може би довечера трябва да тестваме отделяните газове.
— Не — отвърна Хортън. — Свършихме за днес. И ще ви заведа да хапнем нещо нормално.
— Отлично решение номер две — одобрително отбеляза Грийн. — Започваш да набираш инерция.
— Само чакайте да чуете третото — каза Хортън. — Пооправете се и да тръгваме, че до Зейнсвил има цял час път.
— Аз ще карам — весело предложи Грийн.
— Как ли не — отвърна Хортън и Лий облекчено въздъхна.
По пътя за ресторанта Хортън им обясни другите си планове.
— Излъчвателят се държи добре и мисля, че мога да те използвам за нещо по-важно, Горди. Затова утре искам да започнеш работа по излъчвател второ поколение.
— Звучи забавно. Параметри?
— Вземи предвид всичко, което научихме досега, и действай на тази основа. Вече знаем, че нямаме нужда от целия спектър, от нула до безкрайност. Опрости нещата. Опитай се да ми направиш нещо по-малко, по-ефикасно, по-устойчиво и по-независимо. С една дума, нещо портативно.
— Портативно ли? — повдигна вежди Тейър.
— Не можем да тестваме обхвата на излъчвателя в лабораторията — „Терабайт“ няма достатъчно голяма площ. Ще пострада още някой в оная сграда от отсрещната страна на Шанахън Роуд или просто случаен шофьор. Трябва да можем да закараме уреда някъде в Запада или насред езерото Ери. Ако искаш, построй второто Бебе в каросерията на микробус.
— Питам само от любопитство, докторе, обаче Спусъкът няма ли да накара бензина да експлодира?
— Основателен въпрос. И едва ли ще приемеш да ти отговоря с предположение.
— Естествено — ако бусът е твой — ухили се Грийн.
— Тогава другата седмица трябва да направим тест с бензин. Ще предупредя Макган.
— Може би трябва да тестваме и керосин и дизел — намеси се Тейър. — Освен ако не обичаш изненадите — тъй като наоколо има предостатъчно и от двете.
Хортън кимна.
— Да. В деня на аномалията в „Терабайт“ имаше и от трите продукта. На това енергийно равнище не беше засегнат нито един от тях. Може би по-високите равнища ще се отразят на някои материали, които смятаме за стабилни в спусъчно поле. Ако бях постигнал напредък в теорията, сигурно щях да съм в състояние да го обясня. Засега можем само да продължим с тестовете. Другото предимство на наличието на второ устройство е, че ще ускорим експерименталната програма.
— Всеки път, когато включваме Бебето, ние тестваме не само пробата в камерата — каза Тейър. — Вече знаем, че устройството не действа върху плексиглас, бетон, грейпфрут, черна дантела и жартиери, газирани напитки, батериите в евтиния часовник на Горди…
— Черна дантела и жартиери ли? — възкликна Грийн и го погледна сърдито.
— Ще ти обясня, когато пораснеш.
Докато пътуваха, съставиха списък от материали, изложени на спусъчното поле поради простия факт, че са били част от структурата или съдържанието на лаборатория „Дейвисън“. Но точно преди да стигнат Хортън конфискува списъка и каза:
— Край на служебните разговори. Нито дума повече за работа. Ако не можем да водим цивилизован разговор, ще се храним в мълчание. Искам да кажа, ще се наслаждаваме на храната. В края на краищата не всеки ден си слагам вратовръзка.
— Нито пък ядеш нещо, което не е в шарена салфетка или в стиропорена чиния — прибави Грийн и отвори вратата. — Приемам условията ти. Хайде — умирам от глад.