Тя се усмихна.
— Благодаря ти.
— Да те придружа ли до портала? Искаш ли да се преместиш още тази вечер?
— Не. Ърни ще се побърка, ако не се прибера. — Тя се замисли за миг. — Но ако не възразяваш, утре ще го взема. Заедно с най-необходимите ми неща.
— Разбира се. Сигурен съм, че до утре вечер от отдел „Обслужване“ ще успеят да ти намерят легло — ако ги пришпоря, естествено.
Лий кимна и отвори вратата.
— Благодаря ти, че не ме накара да се чувствам като параноична глупачка.
— На света има много неща, от които си струва да се боиш — отвърна Хортън. — Повечето хора се справят, като се преструват, че няма от какво да се страхуват. Ти просто прекалено рано си изгубила тази илюзия. — Той изсумтя. — И мисля, че аз току-що изгубих своята. Може би ще помоля отдел „Обслужване“ за две легла.
— Съжалявам, шефе…
— Няма защо. Доктор Броуиър се опита да ни го каже. Не можеше да ни го обясни по-ясно. А аз не му обърнах внимание, мислех само за загадката, за науката. — Хортън поклати глава. — Късно е. Време е да се прибирам.
Тя понечи да слезе, после спря и го погледна сериозно.
— Джеф?
— Да?
— Нали ще публикуваме резултатите? Кажи ми, че не работим за „Доу Кемикъл“ или за министерството на отбраната. Кажи ми, че доктор Броуиър разбира, че не можем просто да продадем Спусъка на онзи, който предложи най-висока цена — че има шанс да го използваме, за да изскубнем ноктите на някои от лъвовете. Това е единствената причина, поради която не избягах още първата седмица. — Лий се усмихна криво. — Исках, но чичо Тед нямаше да ми позволи.
— Ще ги публикуваме — твърдо заяви Хортън. — И ще сервираме страхотна изненада на лъвовете.
5.
Химия
Купонг, Тимор. В сряда мирният „Поход на забравените“ се превърна в кървава кланица — верните на президента Гусмао тиморски сили за сигурност стреляха срещу повече от две хиляди демонстранти пред държавните сгради в центъра на Купонг. Жертвите са „над четиридесет“, ранените — около двеста. Говорителят на Гусмао нарече демонстрантите „разбойници“ и „индонезийски терористи“, които се възползвали от икономическите трудности на острова.
Започнаха опити и с други материали и първите особености на спусъчния ефект постепенно се проявиха.
Една проба нитроцелулозен барут избухна с ярък пламък. Когато Макган запали също толкова барут с кибритена клечка, той изгоря много по-бавно.
— Като че ли няма конвективно забавяне — като че ли всяко зрънце се възпламенява в един и същ миг — каза Хортън. — Като разликата между затоплянето на вода в съд на печката и в микровълнова фурна.
— Това обяснява защо Ерик пострада толкова тежко — отбеляза Грийн. — И защо моята кола избухна като бомба. Бебето е адски ефикасна машина.
— Ще ми се да престанем да му викаме Бебе — измърмори Тейър. — В устройството вече няма нищо мило и сладко — ако изобщо някога е имало.
— Какво ще кажеш за „Проблемно дете“? Така повече ли ти харесва?
— Ти не трябваше ли да си в другата стая и да работиш по сина на Проблемното дете?
— Идвам само когато натискаш Спусъка — отвърна Грийн и заотстъпва към вратата. — Десет минути на всеки три часа. Там се чувствам самотен. Виж, знам, че те очакват няколко часа разчистване — ще те оставя да работиш.
Следващата проба беше черен барут — първият експлозив на света и основно оръжие на армиите от Китай до Англия в продължение на повече от триста години. За всеобща изненада барутът само задимя и стана сиво-кафяв. Вторият тест с по-голяма енергия даде същия резултат. Останалото количество не се запалваше с кибритена клечка.
— Би трябвало да гори — поклати глава Хортън. — Черният барут се възпламенява дори само от една искра. А ние все едно се опитваме да подпалим мокра котка.
— Скоро ще трябва да пращаме пробите си за химически анализ — каза Тейър. — На молекулярно ниво става нещо странно.
— Трябва да повикаме химик в съседната лаборатория — кисело рече Грийн. — Наоколо няма ли някой, когото да можем да ударим по главата и да го довлечем тук?
— Това е първият въпрос, който ще задам на доктор Броуиър — отвърна Хортън. — Но нямам нужда от химик, за да ми каже, че единственото, което свързва барута и пироксилина, са нитратите. И мисля, че разликата между целулозния хексанитрат и калиевия нитрат е като разликата между проблясъка и съскането.
— Според мен ще ни трябва и физикохимик — намръщено каза Тейър. — Предполагам, че с електронните връзки става нещо странно.