— Според мен пък ще ни трябва проба барут В — рече Хортън и когато всички го погледнаха въпросително, прибави: — Същият принципен състав като черния барут, само че съдържа содиев нитрат. И това ще разреши една голяма част от загадката.
Същият следобед Хортън и Тейър наблюдаваха как петте грама барут В изпълват камерата с лютив сив дим. Пламък нямаше.
— Интересно — каза Хортън.
— Наистина, господин Спок — загледана в дисплеите, отвърна Тейър. — Но искам да разбия на парчета тая нещастна експериментална камера и да я построя както трябва. Абсурдно е, че не мога да получа спектрограма на дима…
— Лий, би ли прегледала доклада на Кинг за аномалията?
— Естествено. Какво ти трябва?
— Виж дали има списък на фойерверките, които Горди каза, че били в колата му.
— Има. Помня, че го видях. — Тя затрака на клавиатурата. — Двайсет и четири ракети. Една кутия пиратки М-60. Една опаковка „Опустошителен празник“.
— Това ли е?
— Да. — После очите й разбиращо проблеснаха. — О! Имаме малък проблем, нали?
Хортън неохотно кимна.
— Щом черният барут и барут В не горят, защо са избухнали фойерверките в колата на Горди? — Той отблъсна стола си от мониторния пулт. — Трябва да се поразтъпча. Веднага се връщам.
Мобилният излъчвател вече се оформяше върху две алуминиеви платформи на гумени колела. Геометрията на енергийния и контролен модул вече бе ясно определена и Грийн монтираше поддържащата част на излъчвателния цилиндър в изправено положение.
— Никога не съм виждал някой да огъва метал по-бързо от теб — каза Хортън. — Вертикалната ориентация няма ли да създаде проблеми?
— Не и за мен — отвърна инженерът и избърса потта от челото си. — Половин час ги уговарях, но накрая компютърната лаборатория започна да ми дава каквито части искам.
Хортън седна на стола до Грийн.
— Имаме проблем, Горди.
Грийн само сви устни.
— Хайде, Горди, не ме изкарвай виновен. Трябваше да се сетиш, че ще разберем.
Грийн бавно изтри длани в гащеризона си, после вдигна поглед и мрачно се усмихна.
— Всъщност чак до тая сутрин си мислех, че барутът си е барут.
— Какво имаше в колата?
— Нерегистриран пистолет. — Той изсумтя. — Моята алармена система против крадци. Малък деветмилиметров ругер с пластмасов корпус.
— Пак ли сувенир от Тенеси?
— Всъщност от Кентъки — отвърна Грийн. — Там все още знаят как да заобикалят федералните закони, които не им харесват. А предполагам, че не си падат много по Трийсетата поправка. — Той се наведе напред, опря лакти на коленете си и сплете пръсти. — Съжалявам, доктор Хортън. Беше ме страх от оная условна петгодишна присъда. И след като се ангажирах с един вариант на действителността, докторе, просто ме беше срам да призная, че съм излъгал.
Хортън се изправи и каза:
— Е, все някак ще преодолея тая малка изненада. Но моля те, не ме подлагай на големи. Смени ли алармената си система заедно с колата?
Грийн поклати глава.
— Не. Обмислих въпроса и реших да изчакам нещата тук да се изяснят, за да мога да преценя рисковете.
— Струва ми се, вече е съвсем ясно, че лабораторията няма да ти купи още една кола — рече Хортън и се усмихна. — Така че, ако не се чувстваш спокоен без пистолет на таблото, винаги можеш да прибегнеш до метода на Лий. Или до моя.
— Какъв е твоят? — попита Грийн.
Хортън се засмя.
— Да караш толкова скапана кола, че на никой да не му хрумне да я краде.
Тестът с фойерверки с черен барут потвърди, че макар да бяха ускорили изгарянето на колата, запасите на Грийн не можеха да са причина за пожара.
После екипът на Хортън насочи вниманието си към по-мощните експлозиви. Преди да им достави първите проби, Пит Макган им изнесе встъпителна лекция.
— Патрон за пушка — каза той и постави на масата лъскав месингов цилиндър. — Три кубически сантиметра пироксилин. Барутът изгаря за няколко хилядни от секундата и развива максимално налягане няколкостотин килограма на квадратен сантиметър.
Постави до патрона малък белезникав цилиндър.
— Три кубически сантиметра КБХ, също известен като циклонит. Експлодира за няколко милионни от секундата и развива налягане милиони килограми на квадратен сантиметър. Пушката ви може да изстреля патрон с КБХ чак в орбита — ако не се пръсне, разбира се.
— Има повече видове мощни експлозиви, отколкото може би си мислите — продължи той. — Над сто леснодостъпни формули, още стотина, използвани в миналото, плюс няколко десетки, които са военна или промишлена тайна. Но повечето се създават на базата на една или няколко основни съставки — амониев нитрат, пикринова киселина, нитроглицерин, РЕТИ, КБХ и динамит. Доктор Броуиър ме инструктира да ви осигуря проби от всеки вид в най-чистия възможен вид и после резултатите да определят решението ви кои комбинации да изследвате. Почти всичко, което съм ви казвал за досегашните проби, не се отнася за тези. Динамитът може да гори, без да избухне. Но нитроглицеринът в динамита ще експлодира от удар, не по-силен от този. — Той рязко удари с молив по ръба на масата и всички се сепнаха. — Докато нитромексът е толкова стабилен, че можете да стреляте по него с пистолет или да му пъхнете детонационен шнур. Всъщност детониращите експлозиви толкова се различават от горящите, че съм се хванал на бас със самия себе си — според мен вашето устройство няма да им въздейства. На нито едно от тях.