— За фермерите ли?
— Тор. Само някой натоварен с тор камион да мине оттук в неподходящия момент и ще ни дават по Си Ен Ен.
— О, Господи! — изпъшка Хортън и пребледня. — Нитроглицерин. Нитроглицерин. Изобщо не ми хрумна за лекарството…
Броуиър му отговори с бодра усмивка.
— На мен обаче ми хрумна. Моят лекар ме увери, че нитроглицериновите таблетки не избухват. Що се отнася до останалите лекарства, е, преди да съобщим за откритието, ще трябва да проверим всички, едно по едно.
Хортън не разбираше защо директорът говори толкова небрежно за нещо, което очевидно представляваше непростим пропуск.
— Доктор Броуиър, досега явно сме играли на руска рулетка. Трябва веднага да замразим опитите, още днес — развълнувано каза той. — Вече не бива да вършим тази работа тук. Трябва да се преместим на някое по-усамотено място и да експериментираме с обхвата и посоката. После навярно ще можем да се върнем.
— Вече водя преговори и скоро ще купя земя на Запад — отвърна Броуиър. — Но моля те, Джефри, хайде да не пресилваме нещата заради нещастие, което не се е случило.
— Но можеше и щях да съм виновен аз.
— Трябваха ни данни — разпери ръце директорът. — Даже да бяхме знаели още отначало, това беше допустим риск. Сега картината е по-ясна и можем да реагираме съответно. Кажи ми как върви теоретичната работа.
Хортън въздъхна и се отпусна на един от столовете.
— Няма напредък. Спусъкът не се вписва в атомния модел на ЕЛЯФ. Не се вписва в квантовия модел. Нито в този на Бор. Доколкото мога да преценя, не се вписва даже в обикновената химическа термодинамика — мощността на взривовете е над допустимите стойности.
— Нима? — попита Броуиър. — Е, скоро ще мога да посветя повече време на този въпрос и признавам, радвам се, че си ми оставил някаква работа. — Той се усмихна кисело. — Можеше все пак да се изразиш по-дипломатично.
— Не, честно, самолюбието ми няма да се обади, докато не дойде време да се пазарим чие име да е на първо място в публикацията. В момента ме интересува единствено проблемът. Ще се радвам някой да внесе свежи идеи.
— Редът на имената няма да има значение — с мрачна ирония отвърна Броуиър. — Дотогава може повече да ни се иска да прехвърлим отговорността на някой друг.
Хортън замислено кимна.
— Искам да повикам химик, за да анализира остатъците от пробите и да ни съобщава какви процеси настъпват на молекулярно равнище — по какво Спусъчната реакция се различава от обикновената детонация, предизвикана от запалване или удар. Възможно е в лабораториите вече да има такъв човек. Ако няма, аз познавам един колега от Щатския университет на Охайо, който може да се заеме с тази работа.
— Не бива да му разкриваме всичко — каза Броуиър. — Всъщност можем да разпределим пробите в различни лаборатории…
— Не ми се ще да изкарвам още един кратък курс по физикохимия. Предпочитам опитен учен, който да разбира контекста — специалист, който да помогне на двама ни да положим теоретичните основи.
— Добре, дай ми един ден да помисля. Кажи ми името на онзи човек от Щатския университет на Охайо, за да го проуча.
Хортън му подаде сгънат лист хартия.
— Тук е написано всичко, което ще ви трябва — каза той и кимна към вратата. — По-добре да се връщам в лабораторията.
— Разбира се. И след като днес няма какво повече да правиш, можеш да дойдеш вкъщи на вечеря. — Като забеляза сепнатото изражение на Хортън, Броуиър прибави: — Имам един гостенин, който с нетърпение чака да се запознае с теб.
В дъното на отбивката имаше черен автомобил, зад който стояха двама мъже с черни костюми. Те внимателно наблюдаваха Хортън, но когато колата му мина край тях, само се обърнаха и го проследиха с поглед.
„Това не е лабораторната охрана — помисли си той. — Частни телохранители. На Карл… или на неговия гост?“
На павирания полукръг пред къщата беше паркиран сребрист мерцедес и откъм входната врата се приближаваше стройна жена в елегантна шофьорска униформа. Докато Хортън спираше зад скъпия автомобил и слизаше, жената се настани зад волана на мерцедеса и потегли на заден.
След като вече беше видял охраната, той не се изненада, когато не му отвори Броуиър, а друг широкоплещест мъж с шит по поръчка костюм, уверено изражение и преценяващ поглед.
— Заповядайте — покани го непознатият. — Те са на откритата веранда.
Обърнатото на север помещение, което Броуиър наричаше „открита веранда“, гледаше към гората и небето през огромни полегати плоскости от пермастъкло. Две авокадови дървета и една гигантска дифенбахия вкарваха гората вътре и отделяха басейн с топла вода от пространството за седене.