— Първо ще те потърсим в игралната зала на Карл — усмихна се Голдстийн. И когато шофьорката излезе, се обърна към другите и разсеяно попита: — Докъде бях стигнал?
— До музиката в парковете — помогна му Броуиър.
— Музиката в парковете — намръщено повтори Голдстийн. — Джефри, парите шепнат като курва, казват ти какво могат да направят за теб, ако си отвориш портфейла. И ако не те е срам, могат да те прелъстят за какво ли не. — Той се изправи, отиде при хладилната чанта и започна да вади от нея кафяви хартиени пликове, в които имаше бели кутии. — Карл, ще ни трябват три чинии и няколко лъжици.
— Ще донеса. — Броуиър стана от стола си.
Голдстийн отвори капака на една от кутиите и дълбоко вдиша надигналата се от нея пара.
— Какво ще правиш, ако ти се намират излишни един милиард долара? — попита той. — Ще колекционираш произведения на изкуството като Хърст ли? Или жени — като Хюз7? Повечето примери са доста срамни. Бил Гейтс плати за експедицията „Арес“ до Марс, само за да задоволи самолюбието си. Изкуши се да се опита да купи безсмъртие за себе си и фирмената си емблема като си присвои едно историческо събитие. Аз си обещах, че никога няма да проявя такава слабост — и после да се поддам на магията на още по-капризна изкусителка… Джефри, за мен работят близо сто хиляди души в осемнайсет щата и седем страни. В тях инвестирах, за да направя пари. А в теб инвестирах, за да променя нещо. И сега ти ми даде такава възможност.
Голдстийн седна на ръба на масата и се наведе към Хортън, сякаш се канеше да му разкрие някаква тайна.
— От четиристотин години оръжията и бомбите са в основата на властта. Според мен те са една от причините за неравноправието между хората. През миналия век оръжията и бомбите натикаха евреите, гейовете и циганите в Бухенвалд, убиха трима американски президенти, унищожиха петдесет милиона души във войни и почти толкова в мирно време, изтребиха десетки племена и стотици животински видове. Повечето оръжия, най-големите бомби и хората, готови да натиснат спусъка — ето кой се възползва от изобретателността на Нобел, Колт и Уинчестър.
— Това също е бизнес, разбира се — каза завърналият се Броуиър, остави подноса с чинии и прибори на масата и седна на стола си.
— Да, при това колкото необходим, толкова и позорен бизнес — продължи Голдстийн. — Не можеш да се разбереш по човешки с куршум, изстрелян от другия край на бойното поле. Не можеш да преговаряш с артилерийски снаряд, който идва от отвъд хоризонта. Не можеш да правиш компромиси с ядрена бойна глава, долетяла от другия край на света. Единственият отговор на оръжието, единствената защита е да си по-добре въоръжен. Ти ни даде друг отговор, Джефри. Даде ни начин да изтръгнем това ужасно нечовешко оръдие от свитите си дивашки юмруци…
— Ако избавим света от силата на оръжието, какво ще дойде на нейно място? — мрачно попита Хортън.
— Може би хаос — отвърна Голдстийн. — Или мир. Представи си две армии, които с голи ръце се гледат от двете страни на бойното поле. Нима хората на двайсет и първия век ще се хвърлят срещу щиковете за Господ и отечеството? Представи си терориста, неспособен да взриви своята страхлива анонимна бомба от разстояние! А сега си представи Тел Авив, Белфаст, Сараево и Лос Анджелис като оазиси на мира. И в центъра им — кула, от която излъчва твоето устройство. Представи си колко плугове могат да се направят, ако престанем да купуваме мечове. Не можеш да се сравняваш с Бел, казваш. О, не, Джефри, в никакъв случай — Спусъкът е подарък с неизмерима стойност. И аз се заклевам пред моите и твоите деца, че ще се погрижа неговото обещание да бъде изпълнено. Заклевам се в състоянието и живота си.
Голдстийн се изправи и затвори очи.
— Иска ми се да кажа толкова много неща — рече той, дълбоко си пое дъх и въздъхна. — Предупредих те, нали? Хайде да вечеряме — това ще ми запуши устата поне за известно време.
Но храната не успя да спре пороя от думи, защото Голдстийн не беше единственият, който не бе имал публика за мисли, напиращи да бъдат изречени. И по време на кристалната риба, хюнанското агнешко и черния чай тримата започнаха да нахвърлят насоките на една революция.
6.
Пътуване
Калкута. В четвъртък британският турист Томас Сударинка изгуби колата и портфейла си на Берхампур Роуд — както и идеализма си. Дошъл на поклонение на Ганг, той спрял да помогне на „ранено“ момиче, което лежало на пътя. Прострелян два пъти в гърба и зарязан на местопрестъплението, в момента Сударинка е в болница с частично парализиран десен крак. Според полицията в Муршидабад момичето навярно е било примамка, използвана от местна магистрална банда. Властите предупредиха туристите да внимават.
7
Уилям Рандолф Хърст (1863–1951) — американски издател. Хауард Хюз (1905–1976) — американски бизнесмен. — Б.пр.