Бръмченето на единствения двигател остро се усили, самолетът се наклони и зави над пустата долина. Надясно Джефри Хортън видя шосе, което завиваше на север. По него нямаше коли, нито каквито и да било други признаци за човешки живот.
— Къде води това шосе? — попита той пилота.
— Стига до междущатската магистрала при Карлин на изток от Емигрант Пас — извика пилотът. — Сто и петдесет километра пустош.
Въздушното такси полетя на запад в безоблачното небе и започна да се спуска. Когато минаха над шосето, вече бяха под върховете на околните планини.
— Не виждам летището.
Пилотът посочи един черен път, успореден на пресъхнало речно корито.
— Ето го там — каза той. — Винини Крийк Роуд. Единственото летище в окръг Юрика. Но искам да го огледам преди да спусна колесника. Миналия месец валя много и трябва да внимаваме.
Хортън смаяно зяпна изровения тесен път — пилотът прелетя на няма и тридесет метра над него.
— Май ви чакат — извика пилотът. Преди носът на самолета да се издигне нагоре, Хортън видя пясъчножълт джип чероки и мъничка фигура, застанала до него.
— Не изглежда зле. След няколко минути ще кацнем.
Джеф успя само да кимне.
— Преди всичко това беше държавна земя — продължи летецът. — Не че някой се е засилил да строи тук, откакто федералните я върнаха на щата. От време на време минават разни хора. Едни търсят НЛО, други — вкаменелости. Първите постоянно те разпитват, така че вие сигурно сте от вторите.
Докато приказваше, пилотът направи смразяващ кръвта завой и самолетът отново се понесе над пътя, вече в обратната посока и още по-ниско. Той изтегли дросела назад и машината кацна, като подскочи два пъти и вдигна облаци жълт прах. После спря на двадесетина метра от черокито.
— Познавате ли го оня?
Хортън впери очи през разсейващия се прах. Мъжът, който стоеше до черокито, беше Донован Кинг. Носеше тъмни очила и бейзболна шапка с емблемата на „Колорадо Рокис“. Махнаха си.
— Да — отвърна Джефри и отвори вратата. — Благодаря, че ме докарахте.
В малката кабина на шестместния самолет също бе топло, но жегата, която го лъхна навън, беше задушаваща. Той забърза към очакващата го кола. Кинг вече седеше зад волана.
— В Пристройката имаме ли климатична инсталация? — попита Хортън, като включи вентилатора и насочи струята към лицето си.
— Във фургоните. Другата седмица ще монтират и в лабораторната сграда.
— Ще изпукаме дотогава.
Изчакаха самолетът да набере скорост на изток.
— Ще трябва да си осигурим наш самолет и пилот — каза Хортън, когато Кинг превключи на скорост и потегли на запад. — Този човек е много любопитен.
Кинг се подсмихна.
— Тъкмо този човек е нашият пилот. Той е словоохотлив, но безобиден. Освен това имаме самолетна фирма в Елко и малка транспортна компания в Рино. И под прикритието на търсачи на вкаменелости никой няма да ни забелязва.
— Значи такава била работата. — Хортън се вгледа в голия пейзаж. — На какво разстояние е оттук?
— Почти тринайсет километра. А, ако искате, отзад има възглавничка, можете да я вземете.
Имаше защо. Скоро отбиха от Винини Крийк Роуд и продължиха по безименен, двойно по-тесен път. Неравната му повърхност показваше, че изобщо не е бил нивелиран. Даже при скорост под петдесет километра тази част от пътуването не се хареса особено много на Хортън.
— Ще препоръчам да купим и хеликоптер — като се държеше за таблото, каза той.
— Възнамеряваме да докараме вашето оборудване със скайкрейна, с който транспортираме строителни материали. Но не бива да го използваме прекалено често. За почти безлюден щат, тук има много любопитни очи.
Пътуването най-после свърши пред няколко здания, издигнати в тесен каньон. Най-голямото беше едноетажна бетонна постройка без прозорци, която напомни на Хортън за неговото начално училище. На запад имаше пет-шест фургона, на изток се оформяше стоманеното скеле на сглобяема сграда. В тясната ивица следобедна сянка до източната стена на голямата постройка се виждаха малък булдозер, фадрома и още три черокита. Когато Хортън предпазливо слезе от джипа, навън го посрещна какофония от строителни шумове.
— Доктор Броуиър наистина ли трябваше да избере толкова отдалечено място? — попита той.
— Важно е да нямаме никакви съседи — отвърна Кинг. — Директорът иска осемкилометров строго охраняем и петнайсеткилометров безопасен радиус. Първо във фургона си ли искате да отидете, или в лабораторията?