— След това пътуване мехурът ми гласува за фургона. Кинг се усмихна — рядка гледка — и посочи.
— Вие сте трети номер.
Когато Хортън излезе, шефът на охраната му подаде карта на обекта и каска.
— Храним се и почиваме в големия фургон. Вторият е запазен за доктор Броуиър и за гости. Временният комуникационен център е в петия, а временният офис на охраната — в шестия. Строителите са от северната страна — когато си заминат, там ще е персоналът.
Джефри разгледа картата, после с присвити очи се вгледа в омарата на север.
— Какви са онези неща?
— Не знам. Някои им викат „кенефи“. Шест са, големи са колкото килер, построени са от бетон и вътре няма нищо.
— Какво е имало тук?
— Нямам представа. Последните обитатели са взели със себе си всичко освен стените. Снимахме всичко, което намерихме. Ако искате, може да участвате в нареждането на пъзела.
— Ти какво предполагаш?
— Явно не са пасли овце — каза Кинг. — Няма очевиден отговор, доктор Хортън, и тъкмо затова играта е забавна. Утре ще ви заведа да видите бетонните траншеи, които свързват сградите. — Той махна с ръка на север. — През годините Невада е пазила много тайни, от операция „Отвес“ до Район петдесет и едно8. С малко късмет ще опази и нашата.
Черният „Дасолт Фолкън 55“ на Голдстийн се спусна на триста метра над Потомак и Карл Броуиър погледна познатите очертания на града.
Тъй като не го привличаше нито политиката, нито кипящият, задушаващ се от коли градски живот, Броуиър бе идвал във Вашингтон само три пъти. Последния, преди осем години — на погребението на свой приятел. Преди това — за да го показват на разни политици и после да моли пет-шест различни комисии да финансират научните му проучвания, преживяване, не много по-приятно от погребението. Ала първото му посещение в столицата беше променило целия му живот.
По времето, когато абитуриентите на по-богатите училища групово заминаваха за Европа, наемаха яхти в Карибите и канута в Канада, тези на общинската гимназия в Шамплейн Вали можеха да си позволят само петнадесетчасовото пътуване с автобус за тридневна туристическа обиколка по столичните забележителности. Учителите, които ги придружаваха, компенсираха това унижение с облекчен график и либерален вечерен час.
„Няма да решаваме вместо вас къде да ходите — беше казал класният им ръководител господин Фрийбрайт. — Всички имате пътеводители, карти за метрото и здрав разум. Ако не ги изгубите, ще се приберете вкъщи със спомени за една изключителна ваканция.“
Броуиър и неговият най-добър приятел Том Ланг се бяха отказали от експедициите до различни „греховни“ заведения в Мериленд, където човек можеше да пие, да играе комар и да гледа стриптийз. Вместо това разделиха свободното си време между Смитсъновия институт, Музея за естествена история и Военноморската обсерватория.
Последната предлагаше възможност да видят луните на Юпитер или слънчевите петна, но сивите облаци и летният дъжд не им го позволиха.
Разочарован, младият Броуиър реши да компенсира времето, прекарано в чакане на опашка, и остана омаян от главния часовник на Съединените щати и научната магия, на която се основаваше. Цезиеви осцилатори, водородни мазери, сателити и синхронизатори разтваряха врата към един невероятен свят — свят на относителност, радиоактивност и ядрена физика. След като прекара лятото в усилено четене, Броуиър постъпи във Върмонтския университет и незабавно се прехвърли от спокойния курс по компютърни науки в нищо необещаващия курс по физика.
Година и половина успя да скрие това от родителите си и после устоя на настояването им да поправи „грешката“ си. След като се отличи в една не особено отличаваща се програма, спечели стипендия за Масачузетския технически институт, където конкуренцията и интелектуалните стимули бяха много по-големи. И след прекараните там две и половина години Броуиър отново постигна блестящи резултати.
След това стана по-трудно: провалът в Тексаския университет, където поради личностния сблъсък с декана и разсейващите перипетии на първата любов и първата раздяла не успя да защити дисертация. Петте години като лаборант в научната лаборатория на „ТРУ“ бяха подарък от Том Ланг, но затвор за интелекта на Броуиър. Последва втора докторантура в Станфорд, където всички други кандидати бяха по-млади, изглеждаха по-бързи и Броуиър като че ли трябваше да ги догонва. До първия пробив в революцията на ЕЛЯФ оставаха още пет години, още няколко — до Ейми Сюзън и близо две десетилетия — до електронните носители на информация.
8
Операция „Отвес“ — опити с атомни бомби, извършени през 1957 г. в Невада. Район 51 — секретна база на ВВС на САЩ, където в средата на 50-те години на XX в. е изпитван самолетът ТЛ-2. — Б.пр.