Това беше същността на Уилмановия парадокс — не само на предизборната му кампания, но и на цялата му политическа кариера. Неговите приятели и съюзници негодуваха, а враговете му се възхищаваха от едни и същи качества: от неговата упорита целеустременост, от типичната рязкост в служба на изключително проницателен ум и от безкомпромисната вярност към принципите. По думите на водещото списание „Ин Тъч“, той беше образец за антиполитик.
„Той нарушава правила, смятани за свещени, но съзнателно, само по необходимост — бе писал политическият редактор на списанието. — Той допуска грешки, считани за фатални, и въпреки това оцелява, защото искрената вяра е нещо рядко и много ценно в този обикновено безжизнен град.
Гроувър Уилман едновременно ни кара да се гордеем и да се чувстваме неловко, сякаш знаем, че думите му са верни, но сме изгубили надежда, че ще доживеем да видим реализирани неговите идеали. Никога през тридесетгодишния ми живот в тези зали не е имало иконоборец и интелектуалец от такава величина. Макар че никога няма да бъде избран за президент, сега той е на върха на своето влияние — и когато на масите им омръзне от проповедите му, което е неизбежно, градът на Ленфан9 и нашият национален диалог ще обеднеят без неговото присъствие.“
Безразличен към ласкателството, Уилман прати на редактора един брой от списанието, като беше оградил с червено думите „което е неизбежно“ и бе написал отдолу:
„Ако цивилизоваността е мода, цивилизацията е фантазия. Това ли искате да оставите на децата си?“
— За мен тази е най-въздействащата — каза Тони Барне. Графичната дизайнерка натисна бутона и показа нова реклама на видеостената в заседателната зала: черно-бяла снимка на осем възрастни, застанали в кръг, всеки опрял револвер в главата на човека отляво. — Можем да използваме нещо като „Сега чувствате ли се в безопасност?“ и „Убийствата ще престанат, когато ги спрем ние“.
— Все пак първата ми харесва повече — възрази Звън Столта, главен стратегически консултант на „Разум срещу безумието“. Той се пресегна и върна на екрана снимката на тригодишно дете в бойна униформа, насочило автомат към обектива. — И само четири думи: „Сега той е мъж“. Просто и силно.
— Разсъждаваш като възпитаник на Йейл — рече Барне. — Много хора няма да го разберат — ще си помислят, че е гот.
— С нищо не можем да помогнем на лишените от чувство за хумор — раздразнен от забележката, отвърна Столта. — Какво искаш, от дулото да излиза дим и друго дете да лежи на земята в локва кръв?
— Дайте да видя — обади се сенатор Уилман, който седеше отзад и слушаше обсъждането.
Намръщена, Барне се обърна към пулта си. След няколко секунди черно-белият образ придоби цвят. После се появи и трупът.
Когато дизайнерката погледна към него за мнението му, Уилман вече клатеше глава.
— Не, не, не. Никога не сме фалшифицирали жертва в материалите си и това в никакъв случай не е достатъчно силно, за да направим изключение. Но цветовете ми харесват. Защо напоследък подражаваме на висшето изкуство на Визентал и Бергман? Хората, до които се опитваме да достигнем, не живеят в черно-бял свят и ние трябва да се свържем с тях в истинската им среда.
— Ние… — започна Столта, но не успя да измисли подходящо начало.
— Тони, твоят кръг на несигурността ще има същото въздействие и в цвят — продължи Уилман. — Даже по-силно, защото хората ще приличат на семейство и съседи, вместо на герои от криминален филм. Можеш да преместиш източника на светлина, ако искаш да си поиграеш с емоционалния подтекст. Покажи ми нещо до края на деня.
Барне кимна и започна да затваря пулта си. Уилман незабавно насочи вниманието си към Столта.
— Евън, какво стана с онова, за което приказвахме миналата седмица? Не можем да купим достатъчно честоти, за да се конкурираме с програмните библиотеки на Търнър, Сони и Бъртълсман. Трябва да ни помогнат по някакъв начин.
— Те не искат да разговарят с нас — сви рамене Столта.
— Естествено, че не искат. — Уилман се изправи. — Имат стотици хиляди часове развлекателни програми, в които хората осакатяват, измъчват и убиват други хора. Но твоята работа е да измислиш как да ги накараш да разговарят с нас.
9
Пиер Шарл Ленфан (1754–1825) — американски инженер и архитект, роден във Франция, проектирал Вашингтон. — Б.пр.