Выбрать главу

— Не ми се играе на тази игра — каза Уилман. — Имате ли я, или не?

— Имаме я, сенаторе — тихо рече Броуиър. — Наричаме я „спусъчен ефект“. Самото устройство наричаме „Спусъка“.

— Теоретично или…

— Не — бързо отвърна Голдстийн. — Прототипът действа.

Уилман потръпна, извърна се от двамата мъже и очите му заблуждаха.

— Боже мой! — накрая промълви сенаторът. — Оръжие против оръжието. Оръжието, от което от петдесет години имат нужда сините каски.

— И оръжието, което ще иска всеки тиранин, за да обезоръжи противниците си — каза Голдстийн. — Как да го скрием от тираните?

— Навярно не можем. Затова трябва да се погрижим да го получат противниците им — отвърна Уилман. — Трудно ли се прави това устройство? Колко е голямо? Скъпи ли са частите му?

— Още е рано да отговорим на тези въпроси — призна Броуиър.

— Това не е много полезно…

— Но е истината. Вижте, първите лазери са били големи, енергоемки, капризни и скъпи. Но само след няколко десетилетия развитие можете да си купите лазер за двайсет долара, който работи с миниатюрни батерии и се събира в джоба на ризата ви. Не знаем докъде можем да уголемяваме или смаляваме прототипа. Сигурно още известно време няма да разберем.

— Това откритие изцяло в „Терабайт“ ли е направено? Вие ли сте единствените му собственици?

— „Терабайт“ никога не е взимал нито долар държавни пари — гордо отвърна Голдстийн.

— Добре — каза Уилман. — Не че като цяло има значение. Ако ви поискат, вие ще станете техни — а те ще ви поискат. Пазите ли откритието в тайна?

— Доколкото можем — рече Броуиър. — Този разговор е най-големият риск, който сме поемали.

— Съмнявам се. А как тествахте прототипа с артилерийски и танкови снаряди?

Броуиър и Голдстийн се спогледаха.

— Всъщност не сме ги тествали — призна Броуиър. — Поради проблема с достъпа до боеприпаси.

— Ще трябва да го решите. Ако не знаете възможностите на системата си, ще загинат хора — при това не които трябва.

— Тъкмо затова се обръщаме към теб, Гроувър — каза Голдстийн. — Защото знаем, че споделяш възгледите ни за това как трябва да постъпим — и защото ти познаваш отвътре и Вашингтон, и Пентагона. Затова искаме да ни помогнеш. Затова се нуждаем от твоите съвети.

Уилман се намръщи.

— Веднага ще ви дам първия. Дали някой ден тия ваши Спусъци ще станат евтини като телевизори и масови като ръчни часовници… е, ще си позволя да си помечтая, че ще доживея да видя този свят. Но съвсем не е сигурно дали познавам достатъчно добре Вашингтон и Пентагона, за да помогна за неговото постигане. Което прави всичките ми съвети съмнителни.

— Защо не оставите ние да преценим? — рече Броуиър. — В края на краищата не сме ви обещавали да слушаме съветите ви.

Уилман изненадано се засмя.

— Прав сте. Добре. Мисля, че сте длъжни да съобщите на президента, както Айнщайн съобщил на Рузвелт за вероятността да създадат, атомна бомба.

Беше ред на Голдстийн да се изненада.

— Но, Гроувър, пет минути след като съобщим за откритието, Пентагонът ще му лепне етикет „Строго секретно“.

— Да.

— И въпреки това смятате, че сме длъжни да им го предадем, така ли? — попита Броуиър. — Това няма да помогне за всеобщото разоръжаване. По-вероятно е да доведе до създаването на Американска империя — ако сме единствената държава, която притежава Спусъка, ние ще сме единствените, които имат армия.

— Карл е прав, Гроувър — каза Голдстийн. — Аз също съм патриот и обичам страната си, но определено няма да дам на някой млад Цезар вълшебната формула за създаване на империя. И не можеш да ме убедиш, че председателят на Съвета на началник-щабовете ще сподели твоя ентусиазъм за масовото разпространяване на Спусъци.

— Да — потвърди Уилман. — Не мога. Но първо ме изслушайте. Трябва да сме наясно за целта. Тя не е да скрием тази технология от нашето правителство и въоръжени сили — защото не можете. Ако не я разкрият сега, разузнавателните ни служби ще ви я грабнат, когато се опитате да публикувате откритието. Смятате ли, че това ще ви даде повече влияние, по-голям морален авторитет, повече възможност за преговори, отколкото ако им съобщите веднага?

— Може би не — съгласи се Броуиър. — Но…

— Разбира се, че не — прекъсна го Уилман. — Вие не се опитвате да го скриете от тях — опитвате се да направите така, че да не ви го вземат. Ако ни разкрият, ние ще потвърдим най-лошите им подозрения. Но ако отидем при тях и им напомним за всички миротворчески операции, които далеч не са били толкова мирни, някои от тях ще осъзнаят: „Можем да използваме това откритие, за да спасим децата си“. И тогава ще тестваме Спусъка с всички видове боеприпаси, което не можете да направите сами.